Престъпление без наказание | Новини и анализи от България | DW | 22.10.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Престъпление без наказание

Конституционният съд отхвърли приетите преди година поправки в Наказателния кодекс за отпадане на давността за престъпленията на комунистическия режим в България. Защо отново бе погазена паметта на жертвите?

Малцината все още живи висши комунистически функционери от времето на НРБ, които са замесени в престъпления срещу хуманността, могат да си отдъхнат с облекчение. С едно от последните си решения Конституционният съд почти единодушно отсъди, че подновяването на разследванията срещу тях, според изискванията на приетите през септември миналата година поправки в Наказателния кодекс, би нарушило правата им.

Макар и формално, Конституционният съд се съгласи, че извършените по времето на комунизма убийства, изтезания и принудителни изселвания на български граждани носят белезите на престъпления срещу човечеството. Заедно с това обаче съдът прехвърли вината за липсата на възмездие върху бездействието на съдебната система след 10 ноември 1989  г., която не е успяла да накаже престъпленията в стандартните срокове за давност. В международното право обаче не е предвидена никаква давност за подобен род престъпления.

Другаде продължават да търсят отговорност 

Правосъдието в Германия например показва, че и 70 години след края на Втората световна война е възможно да се търси наказателна отговорност за престъпления срещу човечеството. А в Румъния продължават да се издирват и преследват престъпления преди и по време на диктатурата на Чаушеску. През юли тази година Апелативният съд в Букурещ изпрати 90-годишния Александру Вишинеску за 20 години зад решетките. Оцелели по чудо свидетели успяха да докажат, че бившият началник на наказателен затвор, недалеч от Букурещ, носи лична отговорност за убийството на 12 задържани през периода 1956 - 1963 г. А това е същият период, в който са били извършвани убийства и садистични изтезания и в комунистическите лагери на смъртта в НРБ.

Bulgarien Abgeordneter Metodi Andreev

Методи Андреев

Хора като Мирчо Спасов, Николай Газдов, Юлияна Ръжгева, Петър Гогов или Цвятко Горанов на практика се отърваха от опитите да бъдат съдебно преследвани. Повечето от тях починаха в собствените си легла с чисто съдебно минало и ползвани докрай пенсионни привилегии за тежък труд първа категория.

Депутатът Методи Андреев е категоричен, че решението на Конституционния съд за връщането на давността е като подарък и за друга група висши функционери на БКП и генерали от МВР – онези, които са били пряко или косвено замесени в убийствата, издевателствата и принудителните изселвания на българските турци по времето на „възродителния” процес.

Как бе потъпкана паметта на жертвите на комунизма

Изследователят на тези престъпления д-р Момчил Методиев твърди, че още от 1994 г. насам  Конституционният съд в България отклонява всеки опит за лустрация на членовете на висшия и средния номенклатурен ешелон на БКП. С решение на Конституционния съд от 1997 г. беше спрян процесът по разкриване на досиетата на агентите и доносниците на репресивния апарат в НРБ, подновен едва през 2006-та.

Всички опити за недопускане на висши кадри на престъпния режим до отговорни постове в науката, дипломацията и националните медии бяха смачкани пак с решения на конституционните съдии. „Особено цинично в това отношение е новото решение за реставриране на давността за комунистическите престъпления. Цинично е заради това, че прехвърля отговорността за ненаказаните престъпления върху бездействието на правосъдната система след падането на режима на Живков. Ами нали именно съдиите, взели това решение, имат собствен принос за това бездействие!“, не крие възмущението си Методи Андреев. И добавя, че унищожението на възможността за възмездие прерязва основополагащата връзка между закон и морал. Андреев смята до края на годината да внесе предложение за промяна на Наказателния кодекс с цел отново да бъдат премахнати сроковете за давност за извършените от диктатурата на БКП престъпления срещу хуманността. Организациите на репресираните от комунизма български граждани вероятно също ще атакуват спорното решение на Конституционния съд пред Европейския съд за правата на човека в Страсбург.

Редакцията препоръчва