Престъплението, наречено ′′Възродителен процес′′ | Новини и анализи от България | DW | 22.12.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Престъплението, наречено ''Възродителен процес''

Два реда и нула факти. Това е всичко, което учениците в България могат да прочетат за насилственото преименуване на българските турци - престъплението, наречено "Възродителен процес". Татяна Ваксберг припомня фактите:

Тази седмица се навършват 30 години от най-масовото престъпление на българския комунизъм - насилственото преименуване на 840 000 български турци, извършено в условията на военен режим и пропагандирано като доброволен акт.

30 години е дистанция, която си струва стъписването: защо продължаваме да не разказваме на децата за случилото се тогава - въпреки всички публикувани книги с изследвания и спомени, въпреки отворените архиви и въпреки документалните и игрални филми, които бяха направени по темата? Защо в учебниците няма нищо от фактите, описани в тези документи?

Историята накратко

На 24 декември 1984 година силите на армията и милицията обкръжават тогавашния Кърджалийски окръг - района с най-много български турци, чиято обща площ е около 3 000 квадратни километра. “За няколко дни налагаме, дето се вика, военен режим”, казва тогавашният министър на вътрешните работи Димитър Стоянов на заседание на ръководството на МВР. В първия ден от операцията са изградени четири КПП, въведен е вечерен час, влизането и излизането от окръга е възможно само с пропуск, телефонните връзки са прекъснати, пощите не работят, в окръга навлизат неустановен брой БТР-и и 15 машини с водни оръдия, дислоцирани са 1 400 въоръжени мъже, а милицията раздава оръжия и на цивилни. Прекратено е издаването на паспорти на останалата част от населението, служителите от паспортните служби са пренасочени към Кърджалийски окръг. В условията на военна блокада жителите са принудени да сменят имената си със славянски. Новото име се вписва в моментално издадения нов паспорт.

По данни на МВР, документирали първите дни на операцията, в протестите срещу насилствената смяна на имената са участвали 11 000 души. От тях са били иззети следните оръжия: няколко ножа и... клони. Най-активните протестиращи са откарани на остров Белене - в бившия политически затвор, който официално е закрит още през 1968 година. Заради българските турци отново е отворен през януари 1985 година. По същото време МВР се сдобива и със собствена армия - това са така наречените “вътрешни войски”, наброяващи 2 000 души, които са предоставени на милицията, за да подпомагат “работата ѝ” срещу българските турци.

До януари 1985 година целият този процес се пази в тайна - както в останалата част от България, така и пред външния свят. До началото на януари подробности не знае дори СССР, както се вижда от документите в архива на МВР. В средата на януари 1985 година френският президент Франсоа Митеран отменя планираното си посещение в България именно заради насилствената асимилация. Тази новина почти съвпада със заседание на Политбюро, на което преименуването е обявено за успешно приключило в Кърджалийски окръг. Насрочва се провеждането му и във всички останали части на страната, където живеят български турци. На 31 март 1985 година процесът по издаване на паспорти с нови имена е обявен за приключил в цяла България.

Името на престъплението

Половината български турци са вече преименувани, когато пропагандната машина изобретява името на това престъпление. То е кръстено “Възродителен процес” - израз, който отразява официалната версия на режима от онези дни. Според тази версия, българските турци не са принуждавани с оръжие да се преименуват, а го правят по собствено желание, тъй като са открили “истинските си родови корени” и автентичната си “българска идентичност”.

Trauerfeier in Mogiljane Bulgarien

Декември 2012 година, село Могиляне: кадър от традиционния възпоменателен митинг по повод годишнината от протестите срещу т.нар. "Възродителен процес"

Ударът, който пропагандният израз “Възродителен процес” нанася на реалността, е двоен: първо - това, което се случва, не е някакъв плавен “процес”, а тъкмо обратното - внезапен щурм. И второ - това, което държавата извършва с българските турци, не е “възраждане” на някаква българска идентичност, а тъкмо обратното - погребване на истинската идентичност.

Този сблъсък между същността на престъплението и името, с което се обозначава това престъпление, е и до днес основна пречка пред разказа за това минало. Парадоксално, но факт: най-недостъпните тайни на насилствената асимилация бяха разкрити от изследователи и надлежно разказани, но най-достъпното - официално използваното име “Възродителен процес”, така и не беше анализирано, преосмислено и обяснено на следващото поколение.

Мълчанието на учебниците

В един от учебниците по история за 10-и клас, който е получил одобрението на МОН, изразът “Възродителен процес” е поставен в кавички, но нито е разяснен, нито илюстриран с някакъв факт. Ето цитат: [Екологичната криза на 80-те години] “е допълнена от спад в раждаемостта и етническо напрежение поради “възродителния процес” (“История и цивилизация. 10-и клас”, изд. “Даниела Убенова”, 2012 г.). В текста няма нито дума за историята с преименуването. Читателят така и не получава възможност да разбере кое е историческото събитие, за което се говори.

Друг учебник (“История и цивилизация 10-и клас”, изд. “Анубис”, 2012 г.) не обелва нито една дума за насилствената асимилация. Нито една.

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Tatiana Vaksberg

Татяна Ваксберг

Трети учебник (“История и цивилизация за десети клас”, изд. “Просвета”, 2012 г.) е единственият, който пояснява, че “възродителен процес” означава “насилствено преименуване на българските турци”, но и той не разказва самата история. Нито пък обяснява защо нещо, определено като "възродително", е всъщност нещо, което е "насилствено".

Нищо чудно, че в България нараства броят на хората, неспособни да разграничат историческия термин “Възраждане” (в смисъла на Ренесанс) от пропагандната присъда “Възродителен процес”. Направете си експеримент и потърсете книги за “възродителния процес” в книжарниците - веднага ще Ви насочат към рафтовете с история на националния подем от 19-и век.

Редакцията препоръчва