Престъплението Възродителен процес | Новини и анализи от България | DW | 20.05.2012
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Престъплението Възродителен процес

Още Г. Димитров е бил обладан от мисълта за изселване на българските мохамедани. При Т. Живков е задействан планът за окончателно решение на "турския въпрос" - една авантюра, нанесла непоправими щети на България.

От Освобождението през 1878 година досега 1 137 000 български турци са напуснали България. Поне половината от тях са се изселили от родните си места заради гонения. Сред тях централно място заема Възродителният процес с ключова роля не само за обезлюдяването на обширни райони, но и за срива на соц-икономиката през втората половина на 80-те години. За българската историография остава нерешен въпросът доколко престъплението на комунистическия режим, цинично наричано „Голямата екскурзия”, е всъщност насилствено продължение на процеса на размяна на големи групи от населението между европейските страни през 20-ти век.

Огромните демографски, стопански и морални щети, които България понесе заради авантюрата на оглавявания от Живков комунистически режим, бяха тема на състояла се наскоро дискусия в софийската Червена къща. Изводите от нея сочат, че делът на турците през миналия век спада плавно от 1/4 до 1/10 спрямо цялото население на България. Това обаче не успокоява комунистическия режим. Той управлява страната само една трета от времето след Освобождението през 1878 г., но успява да прокуди две трети от всички напуснали я български турци.

Турците - трън в очите на БКП

Скоро след преврата на 9 септември 1944 година „проблемът” с турското малцинство в България се оказва във фокуса на вниманието на управляващата комунистическа върхушка. Приложеното насилие над огромното мнозинство от хората в Пиринския край да се „признаят” за македонци има очаквано продължение в Източните Родопи и Лудогорието. Пръв алармира за „проблема с турското малцинство лично „вождът и учителят” Георги Димитров. На пленум на ЦК на БКП през януари 1948 г. той казва следното: ”Пред нас като партия и правителство стои въпросът да изселим небългарското население по южната граница, а там да заселим българско население”. Мотивите за предлаганото действие са свързани с изкореняването на „турския национализъм”. Част от плана е вече стартиралата изселническа спогодба с Турция, в резултат на която до края на 1951 г. 156 410 български турци са пуснати „да си ходят” в Турция.

Todor Schiwkow

Тодор Живков - "архитектът" на Възродителния процес

В края на 1967-ма Тодор Живков дава нови идеи за „решаването на демографския проблем” на НРБ, който БКП свързва с двойно по-голямата раждаемост сред турците в сравнение с българите. Живков казва: ”Главният проблем са турците и циганите. Турците в България не са турци, защото когато страната пада под турско робство, в нея не е имало турци. Следователно нашата линия е сливането на турското население с българската нация, която е ядрото на бъдещата единна комунистическа нация в НРБ. Ако се спрем, турците и циганите да са ядрото й, ще бъдем заличени от света. Ако тенденцията за висока раждаемост сред турците продължи, ще се стигне до създаването на автономни турски области”.

Демографският "стратег" Живков

Седемнадесет години преди началото на Възродителния процес Живков чертае неговите планове: ”Трябва да разбием компактните турски селища, да ги разпръснем и ликвидираме! Това трябва да стане по два начина - българи да се заселят там, а турците да отидат на други места”. Част от плана е да бъде изкоренен турският език, за което се използва следният „маньовър” - временно позволение да се издават вестници и книги за тези, които не разбират български. Тази „свобода” обаче трябва да приключи до няколко години, нарежда Живков.

Българите също не са пожалени в „демографската стратегия” на деспота и неговото обкръжение. Логиката и тук е желязна – щом като не разбират, че трябва да раждат деца, ще си плащат „ергенски” данък!

Предтечи на Възродителния процес са предприетите от режима кампании по смяната на имената на българомохамеданите, на циганите-мюсюлмани и на хората от смесените бракове. Ескалацията на насилието води до кървави изстъпления на МВР в Западните Родопи през 1973 г. Междувременно тече нова спогодба с Турция за „обмен” на население, вследствие на която до 1978-ма година още 90 хиляди турци напускат България. Партийните демографи захранват вождовете с апокалиптични сценарии за края на НРБ. Един от тях гласи, че към 2010-та година турците ще надминат по брой българите.

Цената на Възродителния процес

Todor Schiwkow Kommunismus

Минало незабравимо

Планът за окончателното решение на турския въпрос посредством тотална смяна на имената изниква някъде в началото на 80-те години на миналия век. Все още не е открита документацията, която дава зелена светлина на Възродителния процес през 1984 г., твърди историчката проф. Искра Баева. Според нея Живков и обкръжението му действат едва ли не импулсивно, след като получават разкрасени доклади от МВР и ДС за „успешния старт с хора и ръченици” на преименуването в Кърджалийски окръг и решават да играят „ва банк” в Лудогорието и останалите „турски” райони. Всъщност „успехите” на възродителите се сриват напълно през месец май 1989 г., когато масово българските турци въстават срещу насилието и униженията. Имплозията довежда до решението на София да отвори границите с Турция за „Голямата екскурзия”, която повлича над 350 хиляди души и води до обезлюдяване на обширни райони. „Екскурзиантите” са принудени да изтеглят и обменят значителни за финансовата система спестявания и накрая да продадат на безценица жилищата си.

Според икономиста Румен Аврамов „възродителните” престъпления на Живковия режим нанасят страшен удар на крехката „планова икономика” на страната. Режимът е принуден да мобилизира и изтегли над 300 хил. души от постоянната им месторабота (половината от тях са квалифицирани работници и специалисти) и да ги изпрати в обезлюдените райони да се трудят на полето или в завода. Въпреки това производството поне в четири окръга пада наполовина. От 1984 година външната задлъжнялост на НРБ рязко нараства. През 1987 г. страната вече не е в състояние да обслужва дълговете си въпреки безогледния износ срещу валута на дефицитни стоки и храни и дори на необходима за ежедневните нужди на населението електроенергия. Официално фалитът е обявен през март 1990 година от правителството на Андрей Луканов. Желанието на Живков и компания обаче е само как да бъде наказан по най-жесток начин разбунтувалият се етнос. „Да им се вземат къщите без пари, да не им се дават обратно дори турците да се върнат, да се спре медицинското обслужване и всякакви държавни инвестиции в селищата на „екскурзиантите”, четем в гневните протоколи на заседанието на ЦК на БКП от 6 юни 1989 година. Тогава става известно, че само за месец са пропаднали 125 хиляди работни места, освободени от поелите към по-добра съдба „нови българи”.

Автор: Н. Цеков; Редактор: Е. Лилов

Редакцията препоръчва

Реклама