Преоткриването на Роберт Валзер | Начало | DW | 11.12.2006
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преоткриването на Роберт Валзер

50 години след смъртта си (25.12.), швейцарският писател Роберт Валзер е на път да бъде преоткрит. Вилхелм Рот представя този автор, когото критиката споменава днес ведно с Кафка:

default

На Коледа през 1956 Роберт Валзер, който от 24 години живее кротко в санаториума за душевно болни Херизау в Апенцел, излиза на разходка, спъва се, пада и умира от сърдечен разрив. Никой си няма представа, че така на 78 години си отива един от големите автори не само на Швейцария, а изобщо на немскоезичната литература.

Валзер не успява да направи литературна кариера. Приживе той е познат само на един малък кръг от ценители; неговите сравнително успешни романи “Танер”, “Помощникът” и “Якоб фон Гунтен”, излезли между 1907 и 1909, така и не достигат широката читателска публика. Днес произведенията му са преведени на повече от двайсет езика.

По-голямата част от творчеството на Валзер, когото днес критиката поставя редом с Кафка, се състои от разкази, статии, скици, наблюдения, разпръснати по вестници и списания. Затова от време на време все още продължава да се появява по някой непознат текст от него. Най-голямото ново откритие бяха микрограмите - ръкописи, изписани с много ситни букви, които бяха разчетени едва напоследък и публикувани в шест тома под заглавие “От царството на молива”.

Текстовете на Роберт Валзер са едновременно комични и тъжни, често автобиографични. Той обича театъра, пише комично и със самоирония за успешните писатели, както и за такива, като Клайст или Хьолдерлин, които биват пречупени от живота. Неговите на пръв поглед така лесно четящите се произведения притежават дълбочина и душа, без нито за момент да звучат патетично или кичозно. А стилът му превръща четенето им в чисто удоволствие.

Роберт Валзер е роден на 15 април 1878 в швейцарския град Бийл. Работи като банков чиновник, но литературните му интереси застават все повече на преден план. Първите му публикации са от 1898. По-късно, в Берлин той бива подпомаган и насърчаван от своя издател Паул Касирер, но така или иначе не успява да се наложи истински в германската столица.

През 1913 Валзер се завръща в Швейцария, като първо живее отново в Бийл, а по-късно в Берн, като постоянно се мести – от таван на таван, - пишейки непрестанно. Той почти не поддържа контакт с хората, изолира се и се усамотява все повече и през 1929 влиза в санаториума за душевно болни във Валдау, а през 1933 е преместен в Херизау. Той не пише повече, прави само дълги разходки и умира забравен от света.