Премълчаните истини около случая ″Олимпик″ | Новини и анализи от България | DW | 21.08.2018
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Премълчаните истини около случая "Олимпик"

Казусът "Олимпик" показа до какво води безотговорното поведение на участниците в пазара. Включително на държавата, която го регулира. Показа също така защо България е толкова привлекателна за всякакъв тип мошеници.

Коментар от Ясен Бояджиев:

„Кои са пък тези?“ Това бе най-често срещаната реакция на новината за фалита на кипърската застрахователна компания „Олимпик". Мнозина никога не бяха чували името ѝ, нито пък им е минавало през ума да се застраховат там. Оказа се обаче, че цели 275 хиляди българи (към месец май т.г.) са ѝ се доверили и са я изкачили чак до четвърто място на пазара на застраховката „Гражданска отговорност“ с дял от близо 10%. Обяснението е просто: „агресивна пазарна политика“. А това означава: с една трета по-ниски от средните за този пазар цени (които напоследък и без това не покриват рисковете, обезщетенията и останалите разходи).

Кой е виновен и кой да плати?

Така компанията е събрала 40 милиона лева „премиен приход“. Разбира се, реалните щети от нейния фалит са по-малки. Първо, защото до влизането ѝ в ликвидация срокът на част от полиците вече е бил изтекъл. И второ, защото повечето от останалите клиенти са плащали „на вноски“. Затова броят на онези, които губят по-значителни суми (примерно над 100 лева), е относително малък. Но все пак изниква важен въпрос с икономическо, социално и политическо измерение: кой е виновен и кой да плати?

Според засегнатите (които трябва да сключат нови застраховки преди изтичането на старите) и техните защитници, отговорността е на държавата - тя е въвела със закон задължителната застраховка, пуснала е играчите на пазара и следователно трябва да защити гражданите, които са изпълнили задължението си. Опозицията, естествено, споделя тази гледна точка и даже предлага държавата да обезщети хората, след което да си търси парите вместо тях.

Според други, отговорността е изцяло на онези, които са опитали да надхитрят системата, като са решили да се застраховат на „промоционални“ цени. Това де факто е и гледната точка на държавните институции, които твърдят, че са изпълнили задълженията си. Както каза самият премиер: „Когато си застраховат колите, да подбират застрахователя“.

И двете гледни точки може да изглеждат основателни. Но и едната, и другата премълчават част от истината.

Отговорността на държавата

Да, държавата в лицето на Комисията за финансов надзор (КФН) е формално права, че в случая става дума за компания, лицензирана в друга страна от ЕС (Кипър). Което означава, че е „пусната на пазара“ не от българския, а от кипърския регулатор, и че оперира тук, ползвайки се от „правото на установяване“ - част от свободното движение на услуги в ЕС. Съответно и отговорността за надзора над дейността ѝ е основно на органа, издал лиценза. КФН е формално права и когато казва, че е изпълнила задълженията си, като още при първия сигнал от Кипър за отнетия лиценз (на 10 май) е забранила на компанията да сключва нови договори и да удължава старите. Възможно е да е формално права и в твърдението си, че няма как на потърпевшите да бъде платено от двата български фонда и че потърпевшите трябва да чакат обезщетение от Кипър като кредитори на компанията по процедурата за нейната несъстоятелност.

Истината обаче е, че КФН е можела да направи много повече. Особено щом става дума за компания с толкова голям пазарен дял, която оперира само в Кипър и в България, като тукашният ѝ бизнес е доста по-голям от кипърския. Сега се обръща внимание главно на въпроса за действителните собственици, които КФН не била проверила. Или се прави, че не знае. Които и да са те обаче, Комисията не е бивало да си затваря очите за отдавна известното на всички в бранша (не)пазарно поведение на компанията. Специалисти посочват, че е можела например да проверява, да сигнализира кипърската страна и дори сама да налага санкции с последващ арбитраж в европейския регулатор. Или най-малкото: можела е ясно да предупреди потребителите, че при проблем ще трябва да разчитат не на българския, а на кипърския механизъм за защита. И че да се дават пари на компания, която отчита загуби и въпреки това продава на нереално ниски цени, е крайно рисковано и неразумно.

Ясен Бояджиев

Ясен Бояджиев

Отговорността на потребителите

Впрочем, последното със сигурност е добре известно на огромна част от потърпевшите. Но въпреки това те са решили да надхитрят държавата и (спазвайки формално закона) да минат „тънко“, като влязат в една твърде съмнителна схема. Ако „Гражданската отговорност“ не беше задължителна, същите тези хора навярно изобщо нямаше да я плащат - с презумпцията, че плащат вместо някой друг (още един данък на държавата) за нещо, което не ги засяга. Това разбиране е невярно и лекомислено. Макар и на пръв поглед да изглежда справедлив, аргументът, че щом е направила застраховката задължителна, държавата трябва да поеме цялата отговорност, е също толкова лекомислен. Това е гледната точка на човек, който живее с илюзорното предположение, че никога няма да попадне в произшествие на пътя. В действителност обаче на всеки от нас може да се случи сам да предизвика или да стане жертва на предизвикано от друг произшествие. И в двата случая въпросът за щетите ни засяга съвсем пряко. Ако ги нямаше застраховките „Гражданска отговорност“, в единия случай щеше да ни се налага да плащаме (по друг ред) много повече за нанесените от нас щети. А в другия - да чакаме реални и справедливи обезщетения за понесените от нас щети. Тоест, макар и задължителна, тази застраховка е от съществена полза за всички. Да се твърди обратното е вредно и безотговорно. А както се вижда в случая с фалиралия застраховател, гражданската безотговорност също има цена. Сега държавата може и да намери някаква вратичка в закона, за да плати тази цена. Но това едва ли ще е справедливо спрямо останалите потребители и застрахователи.

"Кои са пък тези?"

Накрая няколко думи и за самата компания. Засега е ясно, че тя е изпаднала в неплатежоспособност, но не и защо. Дали заради „агресивната си пазарна политика“ (ниските цени) или поради зла умисъл (да прибере парите на клиентите си без да ги застрахова)? Или причината е някаква комбинация от двете?

Не без значение е и въпросът за собствеността. Може наистина да се окаже, че реалните собственици са не люксембургско дружество, собственост на панамска компания с „краен едноличен собственик“ някакъв испански гражданин (чиито далавери в самата Испания са разкрити още през 2015), а някакви наследници на българските борчески времена в застраховането, когато „гущерът отряза опашката си“.

Така или иначе историята е много поучителна. Първо, защото показва до какво води безотговорното поведение на участниците в пазара. Включително на държавата, която го регулира. И второ, понеже дава отговор на въпроса защо България е доста по-привлекателна за всякакъв тип мошеници, търчи-лъжи и авантюристи, отколкото за сериозни инвеститори с чисти пари и намерения.

Редакцията препоръчва

Реклама