Прекрасните илюзии на Студената война | Новини и анализи по международни теми | DW | 26.07.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Прекрасните илюзии на Студената война

Изложения на свръхмодерна техника внушават, че тя служи на глобалната хармония. Да не се заблуждаваме! И компютърните мрежи са технология на Студената война, обслужваща хегемониален интерес, напомня британски социолог.

Междузвездни пътувания, автоматика, мислещи машини: световното изложение в Ню Йорк обещава преди 50 години една ведра революция на бита. Всъщност обаче представя военни технологии - включително такива, от които по-късно възниква елекронната мрежа, днешният интернет. Тогава, преди 50 години САЩ олицетворяват бъдещето на високите технологии. Световното изложение в Ню Йорк през 1964/65 представя фантастични изобретения и апаратура, демонстрира уникалните технологични възможности на една суперсила. И внушава, че в близко време човекът ще пътешества в космическото пространство, ще разполага с енергия и електричество едва ли не без пари, роботи ще обслужват всички негови желания и научната фантастика ще стане реалност. Това обаче е също така времето на Студената война, политическата конфронтация и космическата надпревара със съветска Русия. Обикновените хора не само отвъд Океана не подозират, че всички тези чудеса са всъщност само привлекателната “опаковка” на високотехнологични военни конструкции, създадени с цел да поразяват и унищожават “врага”.

Как стоят нещата половин век по-късно? Не много по-различно, смята британският социолог Ричард Барбрук. Седмичникът “Ди цайт” публикува наблюденията му под заглавие “Красивите илюзии на Студената война”. Ето по-важните моменти от публикацията:

Приказни експонати с недвусмилено послание

Бях на седем години, когато посетих със семейството си световното изложение в Ню Йорк, пише Барбрук. Прекрасно си спомням всеки детайл: внушителната символична скулптура от благороден метал, издигаща се на височина 43 метра и наречена "Унисфера", огромния комплекс от павилиони, разположени около нея. Фантастичните експонати, изложени в тях, внушаваха с какви невероятни технологични възможности разполагат САЩ. Националните и фирмени павилиони представяха досегашните постижения като предвестие за бъдещи иновации. Ракетите "Меркюри" и "Джемини", които разпалваха детското ми въображение, бяха предшествениците на онези междузвездни кораби, с които един ден щяхме да пътуваме до Луната. "Дженеръл електрикс" пък представяше модел на бъдещата фузионна енергия, която скоро ще осигурява електричество за всяка фирма и всеки дом. IBM демонстрираше своя прототип на компютъра на бъдещето, който ще изчислява и мисли едва ли не по-добре от човека.

Патриотичното послание на всичките тези приказни експонати беше недвусмислено и то гласеше, че след като САЩ са страната на бъдещите високи технологии, хората по света трябва да се почувстват тъй окрилени от футуристичната утопия, че възторжено да възприемат американския начин на живот. Не е изненадващо, че изложителите нямаха интерес да разкриват на посетителите "военния произход" на всичките тези чудеса, още по-малко пък това, че те са производен продукт на ядрената надпревара с "враговете".

New York 1964-65 World''s Fair

"Унисфера": световно изложение в Ню Йорк 1964/65 г.

Илюзията "глобална хармония"

Днес, половин век по-късно компанията “Върджин галактик” предлага оферти за космически полети, а и ЕС с международния си експериментален термореактор "Хипер" шумно пропагандира предвестия за фузионна енергия и космически туризъм . Технологично-утопичното бъдеще, което обещанията им внушават, ни е някак доста познато от предишни времена. Някои учени пък отново вярват, че много скоро ще може да бъде създаден изкуствен интелект – каква изненада!

Да си припомним, че вместо предвещаваните огромни и скъпи компютри, способни да извършват – подобно на човешкия мозък - най-сложни операции, хардуеърните и софтуерни подобрения доведоха до формата на днешните не чак тъй скъпи лаптопи, мобилни телефони и таблети. От взаимодействието между електронната обработка на информация, телекомуникационната техника и аудиовизуалните медии се роди културната технология на днешното време – интернет. И точно както по времето на Студената война, изложенията на новата техника ни внушават, че производството й служи на глобалната хармония – под мотото: “Мир чрез разбирателство”.

Само че и компютърните мрежи, за съжаление, са технология на Студената война, създадена за гибелни цели. В Америка, както и в Русия парите на военната машина финансират елитните хардуеърни и софтуерни научни проекти. Впрочем, още навремето собствената им футуристична пропаганда подведе политическите и военните лидери на Америка да вземат едно от най-опустошителните решения в историята на нацията – войната във Виетнам. Военните разполагаха тогава с развита дигитална техника, която трябваше да осигури победата над южноазиатската държава. Вдигната беше непроницаема електронна преграда между Северен и Южен Виетнам – нещо като азиатски еквивалент на Берлинската стена. Взаимно свързани сенсори по протежение на преградата отбелязваха всеки сигнал за укрепление на частите, настъпващи от освободената северна в окупираната южна част. Сенсорите подаваха незабавен алармен сигнал на компютрите, които на свой ред тутакси насочваха американските бойни самолети и хеликоптери към мястото, където маоистките бунтовници биваха елиминирани. С други думи, мрежата играеше ролята на йерархична техника за наблюдение, чрез която американската империя можеше да постави под контрол бунтовническите региони.

Symbolbild USA Geheimdienst Überwachung

И компютърните мрежи са технология на Студената война, а всеобхватният контрол и подслушването - реалност

В крайна сметка обаче това не помогна – САЩ изгубиха войната във Виетнам. Само че не извлякоха поука от нея и по-късно се устремиха, отново подведени от предимствата на компютърната техника, към Афганистан, а след това и към Ирак. Високотехнологичното оръжие беше залогът им за интелигентна геополитика. Загубата – резултатът и от двете интервенции.

Слисващото откритие

Дейността на американската Агенция за национална сигурност (АНС) изглежда да е последната надежда на залагащите на високите технологии военни в защита на американската империя. Чрез прихващане на телефонни разговори, електронни писма и постинги в социалните мрежи Агенцията си набавя координатите за нанасяне на смъртоносни удари на американските военни срещу предполагаеми ислямски терористи. И тъй като всеки може да се окаже враг на американците, всеки бива подслушван и контролиран. Логичната цел на подобен подход би била цялото човечество да е поставено под постоянно наблюдение.

И от двете страни на океана гневът срещу шпионажа на АНС се подхранва главно от слисващото и разочароващо откритие, че свободолюбовите предвещания на пионерите на електронната мрежа не са се изпълнили. В средата на 90-те години автори на американското списание Wired прогнозираха, че взаимодействието между компютри, телекомуникация и медии в близко време ще помете държавни и обществени йерархии и ще отприщи креативността, индивидуалната свобода и инициативата на отделния човек. Разкритията на Едуард Сноудън обаче ни напомнят, че световната електронна мрежа не е създадена, за да поощрява възникването на нови пазари, креативността на отделния човек или забогатяването му благодарение на внедрена от него нова идея. Тя е оръжие – подобно на това от времето на Студената война. Бомбастичният стремеж за всеобхватно глобално наблюдение от АНС не е някаква перверзия на мрежата, той изпълнява всъщност първоначалната си мисия да защитава американската хегемония срещу един хаотичен свят.

За щастие, високите технологии не са вече само в ръцете на американските елити. И макар за момента това да изглежда почти безнадеждно, добием ли отново контрол върху информацията, компютрите на империята ще служат на поданиците й като инструменти на колективната еманципация. Защото в основата си мрежата все още съдържа утопичния потенциал на една действително демократична политика, организирана отдолу нагоре – а не обратното.

Ричард Барбрук е социолог и политолог, извънреден професор в университета в Уестминстър, Лондон; през 1995 г. публикува съвместно с Анди Камерън есето “Калифорнийска идеология”.

Редакцията препоръчва