Прекалено много банки | Начало | DW | 27.06.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Прекалено много банки

Пациентът е затлъстял и с наднормено тегло - това е диагнозата, която експертите поставят на европейската банкова система. И подчертават, че това носи повече негативи за икономиката, отколкото ползи.

Банковият сектор в Европа е толкова раздут, че вече не носи никакви ползи в икономически план. Това е изводът в изследване, търсещо отговор на въпроса: "Дали Европа няма прекалено много банки?". Изследването е поръчано от Европейския съвет за системен риск, който е надзорен орган на Европейската централна банка.

Дисбаланси в системата

"Банките се поддържат изкуствено със съдействието на данъкоплатците. Пазарът е повече от заситен", казва за Дойче веле един от авторите на изследването и ръководител на института "Макс Планк" за изследване на обществените средства Мартин Хелвиг. Той е убеден, че в твърде голямото предлагане на пазара има нещо гнило.

През последните 20 години банковият сектор нарастваше с по-бързи темпове от икономиките на отделните европейски страни. В някои от тях балансите на банките дори надвишават брутния вътрешен продукт с 400 или повече процента. За сравнение: търговският баланс на всички банки в Япония съставлява 190 процента от брутния вътрешен продукт, а в Съединените щати - 140 на сто.

Обикновено пазарът определя потребностите, но когато данъкоплатците финансират банките, поддържайки ги изкуствено, пазарът вече не функционира правилно, а той просто е презадоволен откъм банки, убеден е Хелвиг. Това може да доведе до погрешно управление на ресурсите, предупреждава експертът.

Европейската банкова система е не само е по-голяма от тези в другите части на света, но е и значително по-влиятелна. Така например в Европа трите водещи банки държат между 65 и 75 на сто от целия пазар, докато в САЩ техният оборот не надвишава 25 процента от общия баланс, посочват авторите на проучването.

Deutschland Martin Hellwig Max-Planck-Institut

Мартин Хелвиг от института "Макс Планк"

Освен това в Европа е надценена ролята на банките при кредитирането на компаниите: докато в САЩ финансирането на фирмите става основно от капиталовия пазар /до 70 процента/, а остатъкът от 30 на сто идва от банките, в Европа съотношението е точно обратното. Това е тревожно, тъй като подобна структура за финансиране на бизнеса с преобладаваща роля на банките потиска икономическия ръст, твърдят експертите.

Ползите за икономиката са съмнителни

Банките са важни за функционирането на националните икономики - те представляват смазката, без която техният двигател не може да работи. Неминуемо обаче настъпва моментът, в който смазващата течност става негодна и започва да причинява повече разходи, отколкото да носи ползи. При големите европейски банки обслужването на вложенията на клиентите и кредитирането на фирмите съставлява едва половината от дейността им, а при много други финансови институции дори и по-малко. Те се занимават предимно с инвестиционно банкиране, търговия с деривати и ценни книжа, казва Хелвиг: "Изобщо не съм сигурен, че тази дейност носи някакви ползи за икономиката на съответната страна", добавя експертът.

След глобалната криза от 2008 г. се промениха много неща: създадена беше един вид система за ранно предупреждение, банковият надзор беше засилен, въведени бяха нови правила за увеличаване на собствения капитал, а банките се подлагат на т.нар. стрес тестове. Междувременно обаче все повече банки проявяват признаци на това, което авторите на изследването наричат "умора от терапията".

При това много от мерките можеха да бъдат спестени, ако банките просто бяха заставени да оперират с повече собствени и по-малко чужди средства, казва германският финансов експерт. Директивата "Базел III" позволява на банките да трупат огромни дългове: до 97 процента от общия им финансов ресурс могат да бъдат заети пари, и само 3 на сто - собствен капитал. В тази връзка Мартин Хелвиг припомня, че преди да фалира "Лемън брадърс" също оперираше с 97 процента чужди средства и само 3 на сто собствен капитал.

Редакцията препоръчва