През България, ако затворят македонската граница? | Новини и анализи от Европа | DW | 18.02.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

През България, ако затворят македонската граница?

Няколко европейски страни искат да затворят македонската граница и така да спрат бежанския поток още в Гърция. Но на Балканите и сега има алтернативни маршрути. Два от тях минават през територията на България.

В момента се обсъждат различни идеи, които биха могли да преустановят движението по т.нар. "балкански маршрут" на бежанците. Така например много германски медии съобщават, че Германия иска да създаде "коалиция на желаещите", които да взимат бежанците направо от Турция. Освен това кораби на НАТО вече патрулират в Егейско море - с цел да затруднят максимално трафикантите на хора. А четирите страни от Вишеградската група предпочитат друг вариант - бежанците да бъдат спирани още на гръцко-македонската граница.

Тъй като идеята за "коалиция на желаещите" едва ли ще събере достатъчно съмишленици, а НАТО засега няма да спира лодките с бежанци, най-осъществим изглежда планът за спиране на бежанците на македонската граница. Въпреки зимата и бурното море, само от началото на тази година на гръцките острови са пристигнали вече близо 80 хиляди бежанци. А с наближаването на пролетта броят им ще нараства. Да припомним, че през октомври и ноември миналата година на гръцкия бряг акостираха средно по 10 хиляди души на ден. Откъде ще минават всички тези хора, ако Македония затвори южната си граница?

Редакцията препоръчва

Основният маршрут

В момента Македония завършва оградата по границата си с Гърция. Заграждението се издига на 2,5 метра височина и е опасано с остра като бръснач бодлива тел. Съоръжението е дар от Унгария, която междувременно натрупа доста опит в изграждането на телени мрежи по границите си.

Македонската ограда ще бъде дълга 37 километра и ще спира бежанците в най-критичната отсечка от границата с Гърция - долината на река Вардар. Теренът на изток и запад от този участък е в по-голямата си част непроходим - планинскитe възвишения и големите езера са на практика непристъпни. Освен това в района патрулират гранични служители от страните от Вишеградската група, заедно с македонските граничари.

От ноември миналата година по т.нар. "балкански маршрут" биват пропускани само бежанци от Сирия, Ирак и Афганистан. Голяма част от останалите мигранти, основно от страните от Магреба, се опитват да измамят македонските граничари с фалшиви документи. Други пък преминават нелегално през зелената граница или си плащат на трафикантите. Но и на "легалните" бежанци все по-често им се налага да чакат на гръцка територия, тъй като Македония обработва на ден не повече от 2 хиляди бежанци - при това в най-добрите дни. Македонските власти оправдават въведения през януари механизъм "Stop-and-Go" с ограничения капацитет за прием и пропускане на бежанци в следващите по този маршрут страни - Сърбия, Хърватия и Словения.

Пътят през България

Около 9 процента от бежанците, влизащи в Сърбия, използват маршрута през България. Това написа още през август миналата година сръбският "Вечерни новости", като се позова на данни на белградска неправителствена организация. Сумарно досега от България в Сърбия трябва да са влезли десетки хиляди бежанци. Един поглед към картата е достатъчен, за да се уверим колко логичен изглежда този маршрут: дългата 240 километра граница на България с Турция е само отчасти подсигурена с телени заграждения, а пътят през Истанбул и Одрин при всички положения е за предпочитане пред опасния маршрут по море до гръцките острови. А и спестява на мигрантите таксата от 1 200 долара на човек, която иначе трябва да платят на трафикантите.

Но за по-добре запознатите този маршрут не е никак логичен. Защото отдавна се говори за бруталността, с която българските гранични служители се отнасят към бежанците. По тази линия страната е остро критикувана от правозащитните организации, а в т.нар "наръчници на бежанеца" България е на първо място сред страните, които хората, търсещи убежище, трябва да избягват. Потърпевши потвърдиха пред репортери на ДВ, че в България са били малтретирани, унижавани и ограбвани от представители на силите на реда, а през октомври 2015 г. български граничен полицай застреля афганистански бежанец близо до границата с Турция. За по-сигурно някои мигранти предпочитат да плащат на трафикантите, които пък подкупват българските полицаи. Миналия ноември престижното издание "Уолстрийт джърнъл" написа, че трафикантите успяват да прехвърлят по 500 души на ден до сръбската граница, а цената за тази "услуга" можела до достигне 2 700 евро на човек.

Infografik Balkanroute und die Alternative Routen Englisch

Има повече от един "балкански маршрут"

Източният маршрут

Много по-малко бежанци избират пътя през Румъния. А някои от мигрантите, които решават да минат по този маршрут, се отличават с изобретателност. Само един пример: през януари румънските граничари задържаха 60 човека от Пакистан, Ирак, Мароко, Афганистан и Сомалия, които бяха прекосили сръбската граница с очила за нощно виждане. Бежанците се опитват да влязат в Румъния и през България - по двата моста над Дунав или с лодки през реката. През 2014 година дори имаше два опита за прехвърляне от Турция към Румъния през Черно море, а напоследък зачестяват съобщенията за мигранти, които пристигат в Румъния през Украйна или Молдова.

Оттук нататък следващата цел на мигрантите е унгарската граница. Будапеща обаче е твърдо решена да затвори този път - вече има планове за издигане на ограда по границата с Румъния. Това определено би било един доста сериозен проект, като се има предвид, че унгарската граница с Румъния е дълга цели 443 километра.

Адриатическият маршрут

В края на януари тогавашният вътрешен министър на Хърватия Ранко Остоич обяви, че се оформя нов маршрут през Албания, Черна Гора и Хърватия. "Но ние няма да позволим този маршрут да заработи", добави Остоич. Той беше първият официален представител, който заговори за тъй наречения "адриатически маршрут". Досега този маршрут не се радва на особена популярност, потвърди в интервю за ДВ черногорският премиер Мило Джуканович. Но добави, че страната му е подготвена да реагира, ако настъпят някакви промени. "Черна гора е отговорен кандидат за членство в ЕС и ще прилага европейската политика по отношение на бежанците", каза още Джуканович, но не пожела да уточни за каква точно политика става въпрос.

През Косово?

Ако се окаже, че в бъдеще бежанците ще трябва да заобикалят Македония, това може да отвори още един алтернативен маршрут - през Албания и Косово към Сърбия. Но понеже Сърбия не признава независимостта на Косово, на сръбските политици ще им бъде трудно да вземат решение за охрана на границата с бившата южна провинция. В Белград обичат да казват, че това не е никаква граница, а просто "административна линия".