Президентът се превърна в НЯКОЙ | Новини и анализи от Европа | DW | 24.07.2017
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Президентът се превърна в НЯКОЙ

В понеделник полският президент Анджей Дуда изненадващо наложи вето на два от законите за съдебната реформа. Решението му е смело и правилно. С него незабелязваният доскоро Дуда вече стана НЯКОЙ, коментира Бартош Дудек.

"Няма ме, ако някой ме търси", казва "Шефът" на секретарката си. "А ако Ви потърси президентът?" , настойчиво пита секретарката. "Че нима президентът е НЯКОЙ?", усмихва се под мустак "Шефът". Почти всеки поляк знае тази сцена от сатиричния сериал "Ucho prezesa". Всемогъщият "Шеф" е лидерът на национално-консервативната партия "Право и справедливост" (ПиС) Ярослав Качински. А президентът, чието малко име дори секретарката не може да запомни (и го нарича ту "Анджей", ту "Адриан"), е представен като мил и срамежлив човек, който във всеки епизод дълго виси в чакалнята на "Шефа". Но от днес вече няма да е така. От днес "Адриан" стана Анджей Дуда.

Младият президент наложи вето върху два от трите нови закона за съдебната реформа. Така той се еманципира от ПиС, която го издигна през пролетта на 2015 година. Тогава не само журналистите бяха изненадани и смутени. Мнозина първоначално дори го бъркаха с председателя на "Солидарност" Пьотр Дуда. Вярно, Анджей Дуда не беше съвсем неизвестен, защото по времето на президента Лех Качински заемаше поста "държавен секретар" в президентството, а после бе избран за евродепутат. Само че политическите му действия не бяха направили никакво особено впечатление. Тъй че когато 43-годишният Дуда победи поуморения дотогавашен президент Бронислав Коморовски и по този начин отвори вратата на ПиС за победа на следващите парламентарни избори, изненадата наистина беше голяма.

Днес лидерът на ПиС разполага със солидно парламентарно мнозинство и с един на пръв поглед неопитен свой възпитаник в президентското кресло. По всичко изглеждаше, че най-после е постигнал житейската си мечта: национално-консервативната революция в Полша, която ще предизвика морален поврат. Мечтата му за силна държава, която ще помете "посткомунистическите обвързаности" и "прогнилите западно-либерални елити" и ще върне Полша към католическите ѝ корени. Чудно ли е при това положение, че авторите на оспорвания законопроект искаха да обвържат Върховния съд на Полша с "християнските ценности". И да натоварят министъра на правосъдието, който едновременно с това е и главен прокурор, да следи дали върховните съдии наистина участват в "моралния поврат". Същият министър трябваше да играе ключовата роля при номинирането на новите върховни съдии. Това вече дойде в повече на президента Дуда. Решението му да наложи вето е принципно, правилно и храбро. А досегашната му функция като "личен нотариус" на "Шефа" отива в историята.

Редакцията препоръчва

Това беше правилното решение!

Решението му е смело, защото Дуда за пръв път се противопоставя не само на своя политически наставник, но и на твърдото ядро избиратели на ПиС. Освен всичко друго, в неговия собствен политически лагер се надига и обвинението, че е склонил глава пред протестиращата опозиция и влиза в съглашателство с противниците на национално-консервативната революция.

В същото време решението му е последователно, защото още преди няколко дни Дуда отправи предупреждение, само че Ярослав Качински и неговото обкръжение не му обърнаха внимание. Тогава президентът призова парламента добре да обмисли реформата и да не я пришпорва. И беше прав, защото законпроектът, който стигна до неговото писалище, съдържаше няколко очевидни противоречия. Тъй че Дуда просто беше длъжен да наложи вето – не само, за да опази имиджа си, но и заради елементарната отговорност, която носи пред държавата.

И накрая: решението на Дуда беше правилно, защото съдебната реформа, която мнозина в Полша смятат за особено важна, не бива да води до разлом в обществото. Защото след изборната победа на ПиС този разлом непрекъснато се разширява – включително и заради безпардонната, конфронтативна политика на партийния лидер Ярослав Качински. В същото време неговият (отскоро "блуден") политически син Анджей Дуда правилно смята, че отговорната политика се провежда с компромиси, че политическите решения трябва да се подкрепят от максимално широк кръг избиратели.

Бартош Дудек

Бартош Дудек

Дуда се превърна в НЯКОЙ

Доказва го предложението му в бъдеще членовете на Съвета на съдиите (KRS) да се избират не с обикновено, а с квалифицирано мнозинство от 3/5. Впрочем, Дуда наложи вето и на закона за KRS, който тепърва ще се преработва.

Ветото на Дуда навярно е изненадало и разгневило Качински. Но все пак президентът пусна един от трите законопроекта – за утешение на вносителите, тъй да се каже. Според този законопроект, министърът на правосъдието назначава председателите на обикновените съдилища. Явно в хода на мандата си Анджей Дуда е проумял, че никога не бива изцяло да игнорира честолюбието на отсрещната страна. За тези години той израсна на поста си. И се превърна в НЯКОЙ.

 

Подобно съдържание