Президентът Радев - по стъпките на Борисов | Новини и анализи от България | DW | 08.07.2020
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Президентът Радев - по стъпките на Борисов

Президентът Радев на свой ред се устреми към гребена на политическото злободневие - тръгна из България точно като премиера Борисов. Само пиар ли е това или нещо повече?

Още от соца знаем, че властта трябва да се държи здраво както в центъра, така и по места. Днешната власт, която се легитимира почти изцяло медийно, също трябва да излъчва послания не само от центъра, а и от различни места в страната. Не само защото трудно се управлява единствено от жълтите павета, а понеже така публиката се ласкае да мисли, че властта се е потопила във всекидневна работа за общото благо, а враговете ѝ я разсейват с жълтопаветни проблеми. Когато премиерът тръгва всеки ден с джипа да инспектира магистрали, да открива пречиствателни станции и да гради суперкомпютри, снимките от нощното шкафче с пачките и аудиозаписите със закани за размазване на физиономии на бизнесмени някак избледняват. 

Президентът Радев също се усети, че не бива да седи само в центъра, а трябва да навестява и места. И като Бойко Борисов хукна из страната - в последната седмица бе в Белоградчик, Козлодуй, Велико Търново, Белмекен, даже изкачи рилския връх Зъбчето. Само с обръщения, които и без това трудно успява да центрира, не би могъл да е на гребена на политическото злободневие. А така, оттук и оттам, следван също от медиите, може да пуска по някоя пиперлива стрела към управлението, в което повече го бива. И например да  обърне погледите от своя дрон към празното си нощно шкафче. Още повече, че след като му се налага да е спаринг-партньор на Борисов, трябва да има бързи крака, за да се движи из целия ринг, за да не пада в нокдаун.

Редакцията препоръчва

Пред Румен Радев обаче стои още по-трудна задача: да излезе от ъгъла, в който е сврян - на човек, който все трябва да се оправдава. А е сврян тъкмо той, защото така е най-удобно за Борисов. За него БСП не е заплаха сама по себе си - тя все не може да надскочи ръста си. Особено сега, когато партията е разцепена като никога заради оспорваното лидерство на Корнелия Нинова. Тъкмо президентът е човекът, чрез когото БСП може да расте и около когото изобщо да се завихрят политически алтернативи на ГЕРБ.

Дали поради това стратегическо шамаросване на президента, дали заради недостиг у самия него на сериозни политически качества, засега той остава само потенциална заплаха за управляващите. С високия си рейтинг и с институционалната си независимост той може и да се окаже палачът, който да бутне столчето на ГЕРБ, когато тя е вече на бесилото. Но не може сам да я прати на бесилото. Дори да има воля за това, ръцете му са вързани от прокуратурата, която го атакува в Конституционния съд, следи телефонните му разговори с командващия ВВС и тези на негов съветник с бизнесмени. А постоянните упреци на Борисов, че разединява, а не обединява нацията, малко или много го принизяват до един тяснопартиен президент.

Преминването на президента в контраатака е най-лесно чрез следване на стъпките на Борисов. Например Радев отива на инспекция там, където Борисов вече е инспектирал, и констатира некачествено строителство. Ходейки след Борисов, който е само на "Здрасти, наборе" с хората, президентът може искрено да ги пита за проблемите им, които да адресира към управлението. Може дори да изпреварва иначе доста реактивния премиер. Например още щом се появиха първите снимки от багерите и чакълената пътека на Седемте рилски езера, Радев можеше да се изкачи там, а не на Зъбчето, и да изобличи безумието, преди Борисов  да прати на инспекция екоминистъра.

Най-сетне, Радев може на базата на системни проблеми, повдигани от граждански организации, да разобличава от високата си камбанария управляващите в непотизъм, некомпетентност и беззаконие, да ги принуждава да вършат повече реална работа и по-малко пиар. За това обаче е нужно президентската администрация да заработи на високи обороти и да се отвори много по-широко към гражданските и експертните общности в страната.

Ако ли не, президентската шетня из страната ще стане също толкова безсмислена, колкото и премиерската - за пиар употреба, но по-жалка - защитна.

Реклама