Президентът не е свръхчовек | Новини и анализи по международни теми | DW | 26.09.2011
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

От света

Президентът не е свръхчовек

Сривът на американския пазар на недвижими имоти съвпадна с още един - края на "Обама-манията". Възвеличаван в началото, той в крайна сметка се оказа съвсем нормален политик - пише в "Ди Цайт" културоложката Марша Пали.

Краят на мита Обама

Краят на мита Обама

Защо Обама не затвори Гуантанамо, както обеща? Защо не успя да намали броя на безработните и размера на задълженията? Защо новият му план за увеличаване на заетостта съдържа - освен данъци за богатите - и икономии от 580 милиарда долара в средствата за здравеопазване и социални програми, и то в период на рецесия? Защо така и не изтегля войските от Ирак и Афганистан и не подпомага изграждането на функциониращи държави там?

Същевременно никой не се интерсува от неговите успехи: американският данъкоплатец печели от спасяването на банките, освен това Обама сключи нов договор за ядрено разоръжаване с Русия и залови Осама бин Ладен, помогна на либийците да се освободят от Кадафи. Всичко това му се удаде, макар че наследи безподобен бюджетен дефицит.

Американците не искат свръхдържава

Противоречието на Обама е в това, че неговата любезност и неговата склонност към постигането на консенсус успокоиха американците до такава степен, че да го изберат. Но пък точно тези характеристики всъщност определено не са най-подходящите за един президент. Във Вашингтон тежи властта, а не любезността. И ако е необходимо, се преминава и през трупове. За разлика от Обама републиканците се справят по-добре с властта. На тях им е по-лесно и защото само трябва отново и отново да повтарят на американците това, в което те така и така вярват. Сърцевината на републиканската политика - вярата в по-малката роля на държава - отразява ядрото на американското мислене.

NO FLASH Obama USA Präsident

Къде остана еуфорията?

Малцина смятат, че само правителството може да предложи защита от богатите. Уорън Бъфет, например, настоява богатите да бъдат обложени поне с такива данъци, с каквито са обложени техните секретарки. Но той е аутсайдер. Вярата в по-малката роля на държавата е вкоренена дълбоко в американската психика. И републиканците нямат нужда от много политическа власт, за да накарат хората да вярват в това. Днешните представители на партията са убедени, че вместо да получават подаяния, бедните трябва да бъдат насърчени да станат икономически независими.

Обама - всичко друго, но не и хищна акула

По своята твърдост републиканците се различават от демократите, на които липсва дисциплината, нужна за обединяването на всички в един лагер. И не можем да очакваме от Обама да действа с твърдост и да минава през трупове, при положение, че партията му не се е научила на този подход през годините. От него не би могло да се очаква да се държи като акула.

С прекомерните си очаквания критиците на Обама по цял свят успяха да създадат образа на политик, който стои много по-вляво от общоприетото в Америка. Което Обама не прави, както преди него не го е правил и Буш, но в противоположната дясна посока. В Германия днешните критици на Обама смятаха, че той ще промени Америка така, както Вили Бранд променя Германия. Но Обама може да промени Америка само в рамките на политическите си възможности. Което и прави - ако се има предвид здравната реформа, или пък планът за увеличаване на заетостта.

Редакцията препоръчва

Реклама