Президентът, който вече няма какво да губи | Новини и анализи от Европа | DW | 15.01.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Президентът, който вече няма какво да губи

Оланд е объркан френски социалист, спечелил по погрешка изборите, който сега води страната си към пропастта? Тази оценка за управленческите умения на президента върви из медиите от месеци. А. Теска коментира темата.

Докато навсякъде в Европа започва да се усеща леко раздвижване и подем, неподатливата на реформи Франция е тръгнала към пропастта. И тъй като президентът Оланд не е способен да промени нещата, а и понеже вече не може да търпи бедите, за които сам носи отговорност, той се утешава в прегръдките на своята любовница - в съответствие със западналите нрави на страната.

Социалдемократ, а не социалист

Това, което Франсоа Оланд обяви в началото на 2014-та, е равносилно на културна революция. Той се провъзгласи за социалдемократ. В Германия това би означавало член на Социалдемократическата партия. За догматичните леви във Франция обаче социалдемократът минава за предател, който се отрича от борбата за справедливост и сключва компромиси с класовия враг.

Оланд се обяви за политика, която да освободи френската икономика от ненужни данъци, налози и прекомерна регулация. По този начин той престъпва свещените правила на френските социалисти, тръгвайки по стъпките на Шрьодер и Блеър. Предвещания за това, което ще последва, могат да се открия доста по-назад в историята - при Уинстън Чърчил, който в първата си реч като премиер бе казал: "Не предлагам нищо друго освен кръв, мъки, пот и сълзи".

Francois Hollande Zeitung Affäre

Медиите се занимават с любовите на Оланд

В своята програма за периода до 2017, Оланд обещава да събере над 80 милиарда евро без да увеличава данъците. Намеренията му са съвсем сериозни - приемането на пакета с реформи ще бъде обвързано от правителството с вот на доверие.

Нужен е силен президент

Излиза, че Франсоа Оланд залага всичко само на една карта. Или поне така твърди. Все пак засега няма нищо конкретно. Съвсем не е сигурно дали ще се стигне до сделката "Намаляване на данъците срещу разкриването на нови работни места". Работодателите са в готовност, а за синдикатите това означава, че тук има нещо гнило.

За да бъде приложена тази програма, е нужен политически лидер, който се ползва с доверието на населението и с подкрепата на своята партия и своите коалиционни партньори. Случаят на Оланд определено не е такъв. Неговият авторитет спадна до нула, дори и без любовните забежки.

Но пък може и точно това да се окаже неговият шанс - щом няма какво повече да губи. При това положение сега Оланд би могъл да докаже, че нито страната, нито нейният президент заслужават постоянно отправяните към Франция груби критики.

Редакцията препоръчва