Пред олтара на Свети Нуклеарий | Новини и анализи от Европа | DW | 20.04.2011
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Пред олтара на Свети Нуклеарий

Защо българите са много по-положително настроени към атома от германците да речем, макар в България последиците от Чернобил да бяха доста по-драматични, отколкото на Запад? Дали едни народи се учат по-бързо от други?

Атомът - плюс или минус?

Атомът - плюс или минус?

Плюс или минус е ползването на ядрената енергия, време ли е светът да се раздели с нея като опасна или пък е по-важно, че тя е е относително екологична и евтина? Ще стане ли Фукушима "Титаникът" на ядрената енергетика? Част от дискусията в западните медии обобщава Бистра Узунова:

Защо в България или Украйна са предимно положително настроени към атомната енергия, макар че там последиците от Чернобил бяха по-драматични, отколкото в Западна Европа, докато Германия принуди своите управляващи да преосмислят някои решения за атомната енергия? Защо Франция държи на своите 75% атомен ток, независимо от Фукушима, а в самата Япония протестите срещу ядрената енергия са още в зародиш? Дали едни народи се учат по-бързо от други, или пък не разполагат с истинската информация, за да си съставят мнение? А каква е ролята на вярата, че техниката и природата са покорими? Около тези теми се върти оживена дискусия, в която отговорите са по-малко от въпросите.

Symbolbild Halt Stopp mit einem Totenkopf Stop vor einer Ruine

Стана ли време светът да се раздели с ядрената енергия?

Фукушима - "Титаникът" на ядрената енергетика?

Германски природозащитници настояха Съветът за сигурност на ООН да вземе решение за изключване на всички атомни централи, които се намират в земетръсни зони. Вестник "Нойес Дойчланд" намира това предложение за утопично, защото петте постоянни членки са сред най-големите привърженици на атомната енергия. В същото време той счита за скандално това, че атомната енергия почти не съществува в дневния ред на този висш форум, макар и да притежава разрушителна сила, която превъзмогва всякакви национални граници.

Ляволибералният парижки "Либерасион" също смята, че не се обръща достатъчно внимание на опасността от радиоактивно замърсяване. "Тази опасност остава невидима и това е фатално в едно общество, в което образът и картините са предопределящи", заключава вестникът. Дори във Франция, където вярата в атома е издигната почти в догма, започва преосмисляне, констатира френският регионален вестник "Дерниер Нувель Д Алсас". "В съзнанието на обществото атомната енергия внезапно придоби същия неблагоприятен имидж, с какъвто се ползва нефтът като замърсител на околната среда, от който на всяка цена трябва да се откажем", четем там.

Италианският "Ла Република" пък се вълнува от по-философски аспекти на темата: "Атомната катастрофа в Япония принуждава Италия и света да преосмислят не само евентуалните планове за нови атомни проекти, но и цялото отношение към природата и човека. Една научна епоха - едновременно разрушителна и славна - подлежи на преоценка. Поради изключителната си потентност атомната енергия разкрива както нищо друго на този свят деструктивното отношение, което имаме към природата, в която и благодарение на която съществуваме."

Erde am Abgrund Symbolbild

Играем си с огъня...

Квадратурата на кръга

Германският "Ди Цайт" доста саркастично коментира ненарушимата вяра в атомната енергия: "Чудесно е, пише изданието, че дори човешки създания, които иначе са смъртни врагове и живят в отделени паралелни светове, имат поне едно, което да ги сближава: вярата в безграничната енергия, в добрия атом и най-вече в това, че тъкмо те ще бъдат пощадени от следващата супер-катастрофа.

Независимо дали става дума за вехти комунисти или турбокапиталисти, за американски консерватори или персийски молли, за испански фашисти или чешки социалисти, беларуски деспоти или германски либерали - всички те продължават да коленичат пред олтара на Свети Нуклеарий в името на едно лъчисто бъдеще. Та кой, при това положение, би искал да влезе в ролята на Просветителя?"

Що се отнася до германските либерали, вестник "Лаузицер Рундшау" подигравателно отбелязва, че междувременно дори те успели да схванат нежеланието на хората в Германия да имат край себе си стари атомни централи. Все пак отказът от атомната енергия, според изданието, няма да е лесен, защото представлявал нещо като измерване на квадратурата на кръга: "От една страна се иска бърз отказ от атомната енергия, от друга страна се настоява това да не оскъпи цената на тока, да не замърсява околната среда и да става дума за енергия, която да е конкурентноспособна на пазара. По-трудно едва ли може да бъде", заключава изданието.

Mann mit Gasmaske vor Industrieanlage

Рационални или истерични са призивите за отказ от атома?

Изкривени реалности

"Вестдойче Цайтунг" също апелира за добре премислени политически решения, които не се влияят от истерични настроения, още повече, че бързият отказ от атомни централи ще означава хората да се разделят с някои свои удобства. "Частните домакинства и индустрията ще трябва да се задоволяват със значително по-малко електроенергия, която на всичкото отгоре ще е и по-скъпа", пише вестникът.

"Нойе Цюрхер Цайтунг" коментира дискусията в Швейцария за отказ от атомната енергетика с предупреждението: "Колкото и да е необходимо да се извадят някакви поуки от Фукушима, нужно е те да са верни. Може и да е емоционално разбираемо искането за бърз отказ от атомната енергия. Тази реакция обаче не е рационална, защото въпросът е грешно поставен. Проблематичен е не отказът от ядрена енергия, а осигуряването на сигурно, стабилно, лесно платимо и приемливо от гледна точка на защитата на климата, разумно покритие на нашите енергийни потребности. Между 1980 и 2010 г. разходът на ток в швейцарските домакинства е отбелязал прираст от над 30%. Катастрофата в Чернобил беше през 1986-та. Не би било зле от време на време да си спомняме за това, за да не се изкривяват реалностите", заключава изданието.

Обобщение на Бистра Узунова

Редактор: Даря Попова-Витцел

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание

Реклама