Предполагаемите атентатори в Лондон са били британски граждани. Какви са изводите от това? | Новини и анализи по международни теми | DW | 13.07.2005
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Предполагаемите атентатори в Лондон са били британски граждани. Какви са изводите от това?

Пет дни след атентатите в Лондон, които отнеха живота на повече от 50 души, полицията успя да идентифицира извършителите. Медиите съобщават, че терористите са пакистанци, родени във Великобритания. Убиецът на холандския режисьор Тео ван Гог, чийто процес върви в момента, също беше гражданин на кралство Нидерландия, но от марокански произход. Какво означава всичко това за интеграционната политика на европей

Мюсюлмани в Лондонска джамия

Мюсюлмани в Лондонска джамия

ските държави? Коментар от Петер Филип.


Доста британци положително биха се чувствали по-добре, ако атентаторите бяха чужденци, промъкнали се на острова през строгите проверки на летището Хийтроу. Шокиращата истина обаче е друга: извършителите за британски граждани, те са представители на мюсюлманското малцинство в страната. Този факт положително ще отприщи какви ли не спекулации, предположения и подозрения. Най-важният въпрос сред тях ще бъде: дали пък мюсюлманите в нашите собствени страни не са наистина някаква “пета колона”?

Тези съмнения и въпроси, както и изводите, свързани с тях, ще засегнат доста страни. Защото във Франция живее голяма ислямска общност от североафриканци, в Германия – милиони турци, положението не е по-различно и в други по-малки европейски страни. Както е известно, в Холандия върви процесът срещу един мароканец с холандски паспорт по обвинение, че е убил кинорежисьора Тео ван Гог. В Мюнхен пък се води следствие срещу един кюрд по подозрението, че набирал доброволци за терористичната организация Ансар ал Ислам.

Да, подобни примери привличат вниманието, но те не са типични и не бива да определят образа на ислямските общности в Европа. Атентаторите от Лондон без никакво колебание избиха и доста мюсюлмани, а това косвено ни води към извода, че терористите са просто едно незначително малцинство сред мюсюлманите. И че им е абсолютно все едно дали всички мюсюлмани ще бъдат под подозрение само заради тях. Нещо повече – навярно тъкмо това е целта им. Защото сбърканото мислене на тези заблудени хора познава само едно: противопоставянето на “ние тук” и “те там”. При това, когато говорят за “онези там”, радикалните ислямисти за всяко свое всекидневно разочарование много често приписват вината на немюсюлманското мнозинство – по идеологически или религиозни мотиви. Когато това чувство се свърже и с международни кризи или войни – от Палестина до Афганистан, от Багдад до Сребреница – естествено възниква избухлива смес.

Това обяснява доста неща, но не извинява действията на терористите. Убийците от Лондон са чисти престъпници. Такива, каквито бяха извършителите от Мадрид и убиецът на Тео ван Гог. След като стигнат до този извод, европейците обаче не бива да изпадат в истерия поради предполагаемата ислямистка опасност. Всички те, вкюлчително и германците, би трябвало по-скоро да се замислят над собственото си поведение и да се запитат какви грешки са допуснали. Защото грешки има. Не става дума за прекалено либералния граничен контрол, а за немарливото отношение към непрекъснато растящото мюсюлманско малцинство в нашите страни. Защо например тук никой не се замисля какво голямо значение имат религията и религиозните традиции за мюсюлманите? Девизът гласи тъкмо обратното: Щом искат да живеят тук, ще трябва да се интегрират. Така религията и религиозното обучение са натирени в задния двор, където дебнат съмнителни имами и радикални проповедници.

Убиецът на Тео ван Гог е продукт именно на такова училище, в други европейски страни също гъмжи от подобни радикални даскали, при които религиозната индокринация заедно със социалната изолация и маргинаризация задължително се превръщат в терористични агресии. Това не може изцяло да се предотврати, но опасността може да се намали, като се създава у малцинствата чувството, че принадлежат към това общество. С това се помага на тях, но и на самото общество.