Преди 60 години: Първите турски гастарбайтери в Германия

Споразумението, по силата на което пристигат първите турски гастарбайтери във ФРГ, е сключено на 30 октомври 1961 година. Тогава Западна Германия трескаво търси работна ръка за своята процъфтяваща промишленост. И стотици хиляди турци се отзовават на поканата от Германия.

Шейсет години по-късно в Германия има около три милиона души от турски произход. Бурак Йълмаз е от третото поколение турски преселници. Неговият дядо пристига през 1963 година от Истанбул в Мюнхен.

Първите гастарбайтери

Заминава за Рурската област, където първо работи във въгледобива, а след това и в железниците. Според постигнатата договореност, първите гастарбайтери е трябвало да останат само няколко години в Германия, но по-късно германската държава им разрешава да доведат и семействата си от чужбина и да останат по-дълго.

"Баба ми е работила във фабрика за производство на храни. Сутрин са водели децата на училище, след това са отивали на работа, а отделно са имали малко магазинче за зеленчуци“, казва Йълмаз и допълва, че за прародителите му е било най-важно децата им да имат по-добри условия за живот от самите тях.

Йълмаз е доволен, че днес може да разговаря с баба си и дядо си за миналото. За него споразумението за чуждите работници не е просто някакъв документ: „За мен то има много голямо значение. И не само за мен – също и за семейството ми, както и за много други хора с мигрантски корени. В крайна сметка това е причината, поради която днес сме в Германия“.

Приети или изолирани?

Бурак Йълмаз е роден през 1987 г. в Дуисбург. В детството си често е имал усещането, че не е част от това общество. „Беше ми повтаряно, че не съм един от тях. Питали са ме защо не се върна в родината си. Но това е глупост, защото аз съм роден и съм отраснал тук.“ За Йълмаз, който междувременно е дипломиран педагог и автор на книги, думата родина има няколко значения: чувства се германец, турчин и кюрд едновременно.

Колкото и да се чувства приобщен, Йълмаз казва: „Все още расизмът не е изкоренен. Все ще се случи някой да ти подхвърли нещо, понякога се случва по няколко пъти в месеца.“

Последният път е било преди няколко дни – в деня на изборите за Бундестаг на 26 септември. Сблъскал се с расистко отношение от страна на лицето, което проверява имената в списъка с избирателите. „Все още има хора, които си мислят, че Германия е само за онези, които имат руси коси и сини очи“, казва той по този повод.

Училището помага за интеграцията

Този случай не е изключение, убеден е Хаджи-Халил Услуджан, научен ръководител на Центъра за изследване на интеграцията към Университета Дуисбург-Есен. „Осем от всеки десет души от турски произход са имали поне едно неприятно преживяване от този род в рамките на една година“, казва той.

Като цяло интеграцията напредва, благодарение на образованието, твърди Услуджан. "Първото поколение преселници са били хора с начално образование, а в следващото поколение вече преобладават хората със завършен 8-ми или 10-ти клас.“

Сред третото и четвърто поколение имигранти вече има много повече хора със завършено гимназиално образование. Но проблеми все пак има. И до днес на децата от турски произход им е по-трудно, отколкото на германчетата, да получат препоръка за влизане в гимназия. Такъв е бил случаят и с Бурак Йълмаз.

През изминалите 60 години в много области има изравняване между хората с турски произход и останалата част от обществото в Германия, твърди Услуджан. „Но продължава да има различия, например относно религиозността“, допълва той. Докато германското общество става все по-светско, сред преселниците принадлежността към исляма остава трайно висока в продължение на няколко поколения. „Също и емоционалната обвързаност с Турция е все още много силна сред хората от третото поколение, независимо че те са родени в Германия, а Турция познават предимно от разказите на други или от ваканциите си в Турция“, казва Услуджан.

Поемане на повече отговорност

Младите хора от турски произход сега имат много по-сложно отношение към собствената си идентичност, отколкото хората от предишните поколения имигранти от 1980-те и 1990-те години, посочва Йълмаз. „Четвъртото поколение се стреми към по-високи отговорности в обществото, а и постове. Те казват: Това е и наша страна!“.