Преди 60 години: Първите турски гастарбайтери в Германия | Новини и анализи от Европа | DW | 04.10.2021

Посетете новия уебсайт на ДВ

Разгледайте новия дизайн на dw.com. Все още не сме готови. Вашите впечатления ще ни помогнат да подобрим новия вид на уебсайта.

  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Преди 60 години: Първите турски гастарбайтери в Германия

Преди 60 години пристигат първите турски гастарбайтери в Германия. За техните внуци тя е родина, но усещането им за дискриминация още не е изчезнало изцяло. В днешна Германия живеят близо 3 милиона души с турски корени.

Споразумението, по силата на което пристигат първите турски гастарбайтери във ФРГ, е сключено на 30 октомври 1961 година. Тогава Западна Германия трескаво търси работна ръка за своята процъфтяваща промишленост. И стотици хиляди турци се отзовават на поканата от Германия.

Шейсет години по-късно в Германия има около три милиона души от турски произход. Бурак Йълмаз е от третото поколение турски преселници. Неговият дядо пристига през 1963 година от Истанбул в Мюнхен.

Първите гастарбайтери

Заминава за Рурската област, където първо работи във въгледобива, а след това и в железниците. Според постигнатата договореност, първите гастарбайтери е трябвало да останат само няколко години в Германия, но по-късно германската държава им разрешава да доведат и семействата си от чужбина и да останат по-дълго.

"Баба ми е работила във фабрика за производство на храни. Сутрин са водели децата на училище, след това са отивали на работа, а отделно са имали малко магазинче за зеленчуци“, казва Йълмаз и допълва, че за прародителите му е било най-важно децата им да имат по-добри условия за живот от самите тях.

Йълмаз е доволен, че днес може да разговаря с баба си и дядо си за миналото. За него споразумението за чуждите работници не е просто някакъв документ: „За мен то има много голямо значение. И не само за мен – също и за семейството ми, както и за много други хора с мигрантски корени. В крайна сметка това е причината, поради която днес сме в Германия“.

Приети или изолирани?

Редакцията препоръчва

Бурак Йълмаз е роден през 1987 г. в Дуисбург. В детството си често е имал усещането, че не е част от това общество. „Беше ми повтаряно, че не съм един от тях. Питали са ме защо не се върна в родината си. Но това е глупост, защото аз съм роден и съм отраснал тук.“ За Йълмаз, който междувременно е дипломиран педагог и автор на книги, думата родина има няколко значения: чувства се германец, турчин и кюрд едновременно.

Колкото и да се чувства приобщен, Йълмаз казва: „Все още расизмът не е изкоренен. Все ще се случи някой да ти подхвърли нещо, понякога се случва по няколко пъти в месеца.“

Последният път е било преди няколко дни – в деня на изборите за Бундестаг на 26 септември. Сблъскал се с расистко отношение от страна на лицето, което проверява имената в списъка с избирателите. „Все още има хора, които си мислят, че Германия е само за онези, които имат руси коси и сини очи“, казва той по този повод.

Училището помага за интеграцията

Този случай не е изключение, убеден е Хаджи-Халил Услуджан, научен ръководител на Центъра за изследване на интеграцията към Университета Дуисбург-Есен. „Осем от всеки десет души от турски произход са имали поне едно неприятно преживяване от този род в рамките на една година“, казва той.

Като цяло интеграцията напредва, благодарение на образованието, твърди Услуджан. "Първото поколение преселници са били хора с начално образование, а в следващото поколение вече преобладават хората със завършен 8-ми или 10-ти клас.“

Сред третото и четвърто поколение имигранти вече има много повече хора със завършено гимназиално образование. Но проблеми все пак има. И до днес на децата от турски произход им е по-трудно, отколкото на германчетата, да получат препоръка за влизане в гимназия. Такъв е бил случаят и с Бурак Йълмаз.

През изминалите 60 години в много области има изравняване между хората с турски произход и останалата част от обществото в Германия, твърди Услуджан. „Но продължава да има различия, например относно религиозността“, допълва той. Докато германското общество става все по-светско, сред преселниците принадлежността към исляма остава трайно висока в продължение на няколко поколения. „Също и емоционалната обвързаност с Турция е все още много силна сред хората от третото поколение, независимо че те са родени в Германия, а Турция познават предимно от разказите на други или от ваканциите си в Турция“, казва Услуджан.

Поемане на повече отговорност

Младите хора от турски произход сега имат много по-сложно отношение към собствената си идентичност, отколкото хората от предишните поколения имигранти от 1980-те и 1990-те години, посочва Йълмаз. „Четвъртото поколение се стреми към по-високи отговорности в обществото, а и постове. Те казват: Това е и наша страна!“.

Подобно съдържание