Преди повече от век: когато България въведе задължителната ваксинация | Новини и анализи от България | DW | 16.02.2021
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Преди повече от век: когато България въведе задължителната ваксинация

През 1903 година в България ваксинацията срещу едра шарка става задължителна - страната е сред първите, въвели задължителната имунизация. И сред първите, победили смъртоносната болест.

Рисунка на едра шарка от 18 век

Рисунка на едра шарка от 18 век

През май 1980 година Световната здравна организация (СЗО) обявява пълна победа над едрата шарка. Смъртоносна болест, която върлува от векове и взема милиони жертви. Последният регистриран болен е готвач от Найроби, Кения. Спечелената битка срещу болестта вариола е най-голямото постижение в историята на СЗО. Ваксината срещу нея е открита от британския лекар Едуард Дженар през 1796 година и това е всеизвестен факт. В България имунизацията срещу едра шарка става задължителна през 1903 година, а последният случай датира от 1926. Много преди това обаче е прилагана подобна техника, която по-късно застава в основата на откритието.

"Първите данни за имунизация срещу вариола са от Китай и датират от 15 век - според записите, които са водили дворцовите лекари на китайския император", разказва доц. д-р Георги Томов, отговорник за Медицинския музей на Медицинския университет в Пловдив. Процедурата е изглеждала доста по-различно от днешната: материал от струпеи на болни, оставени да поизсъхнат, се смилат на прах или се смесват със зърно мускус и се овалват в памук. След това заразеният материал се вдухва с тръба в ноздрите на пациента. "Това е било специален ритуал, при момчетата са вдухвали в дясната ноздра, при момичетата- в лявата", обяснява д-р Томов. След процедурата имунизираните са третирани като заразни, оставали са на легло, но са карали болестта много по-леко. Наред с вдухването, за вкарване на заразен материал са прибягвали и до одраскване.

Първи свидетелства за имунизации по българските земи

Китайската техника стига до Османската империя по Пътя на коприната. В този период България е в рамките на империята и методът се разпространява и тук. Най-силното свидетелство за имунизации по българските земи от началото на 18 век се крие в писмата на лейди Мери Монтагю, една от ярките личности на Августинската епоха, съпруга на британския посланик в Турция. Нейните писма, съдържащи живописни описания на нравите в Османската империя, са литературен бестселър, издадени в книга.

В едно от тях, изпратено на 1 април 1718 година до Сара Чизуел, лейди Монтагю пише следното: "С риска да те смутя, ще ти кажа нещо, заради което ще пожелаеш да си тук. Едрата шарка, толкова фатална и разпространена сред нас, тук е съвсем безвредна заради едно одраскване, както те го наричат. Има жени, които правят тая процедура всеки септември и хората ги викат, за да я направят на семействата им. Събират се с тая цел - обикновено 15-16 души, и идва старата жена с черупка от орех, в която има най-добри образци от вариола. Отваря вените с игла и после на върха на иглата слага малко от материала и го вкарва вътре. Това боли не повече от обикновена драскотина. Завързва раната с куха част от ореховата черупка и прави същото на още няколко места - 4-5." В писмото си лейди Монтагю всъщност цитира преки впечатления на френския посланик от онова време. По-нататък тя пише, че гърците - разбирай по-религиозните християни - избират да им направят раните във формата на кръстния знак - на челото, двете ръце и на гърдите, но това не е особено уместно в случая, защото остават белези. След одраскването, " децата продължават да играят заедно в добро здраве до вечерта, когато започва треска и два, по- рядко три дни те остават на легло. Появява се блед обрив, не повече от 20-30 пъпки на лицето, но след осем дни те са здрави. Всяка година хиляди минават през тоя обичай... Няма данни някой да е умрял след него и можеш да си представяш колко съм доволна, че експериментът е толкова сигурен, защото възнамерявам да подложа на него и малкия си син. Аз съм достатъчно голям патриот, за да пренеса тази полезна процедура като мода в Англия...".

Лейди Мери Монтагю и битката ѝ срещу вариола в Англия

В детството си самата лейди Монтагю е преболедувала едра шарка, след която е загубила миглите си. Малкият ѝ брат обаче е загубил живота си. Тя действително прилага този метод на имунизация върху малкия си син Едуард, но се доверява не на бабите по селата, а на хирурга към посолството Чарлз Майтланд. След като съпругът ѝ е преместен от поста и семейството се връща в Англия, през 1722 тя го прилага и върху дъщеря си. На практика се превръща в пионер на превантивната медицина в страната си. През същата година тя убеждава принцесата на Уелс да осигури амнистия за онези затворници, които се съгласят да им бъде извършена процедурата. Намерили се доброволци, които и без това нямали какво да губят и те били "одраскани" и заразени от същия лекар Чарлз Майтланд. След сериозна съпротива този експеримент все пак бил одобрен от Лекарския колеж през 1754 година и имал щастлив край - всички затворници оцелели от заразата и по-късно били освободени.

По пътя на тази велика победа над смъртоносната болест обаче значителна роля играе и друг британец, чието име не е много известно - това на фермера Бенджамин Джести, който отглежда крави. На надгробния му паметник вдовицата му нарежда да изпишат "Първият човек, който приложи имунизацията срещу едра шарка". А каква е историята зад този надпис?

Бенджамин Джести е роден през 1737 година, живял е в едно село в графство Дорсет. Самият той е изкарал "кравешка шарка". Когато селото му е пламнало от епидемия през 1789 година, се е чувствал защитен от болестта. Той приложил метода на инокулация върху жена си и двамата си сина, вземайки материал от болна крава. Семейството оцелява.

Френска картичка: Едуард Дженар ваксинира дете

Френска картичка: Едуард Дженар ваксинира дете

Точно този принцип е в основата на ваксината, официално открита от д-р Едуард Дженар през 1796 година. През 1799 година е създаден Противовариолен институт в Лондон. Светът най-сетне се сдобива с оръжие срещу болестта, която продължава да взима множество жертви и през ХХ век. 15 милиона са заразените само през 1967 година, 2 милиона от тях умират.

Кратка история на едрата шарка по българските земи

На територията на България първата документирана епидемия от едра шарка е от времето на Римската империя, наричат я Епидемията на Киприян и се отнася към III в. Навремето 30% от населението загива. По време на Османската империя вариолата е сред най-разпространените инфекциозни болести. След писмото на лейди Монтагю - свидетелство за своеобразна имунизация, първите достоверни статистически данни вече са след Освобождението. 9475 души заболяват в периода 1893-1897 година, от тях 1069 умират. В следващите години до 1903, когато ваксината става задължителна, броят на заболелите варира, но е доста по-нисък.

През 1928 година болестта в България официално е обявена за победена и страната се нарежда сред първите в Европа в това отношение - благодарение на усилията на младото българско правителство след Освобождението. Със свой указ от 1881 година княз Александър Батенберг създава специална лаборатория на име "Оспеный телятник" към Разградската окръжна болница с ръководител руския лекар Борис Окс. Д-р Окс не само произвежда ваксина, но събира и статистически данни за нейната ефикасност и това води до задължителното ѝ поставяне и оттам до ликвидацията на болестта в България. Страната е и една от първите в Европа, която въвежда задължителната имунизация.  

"Ликвидирането на вариолата в световен мащаб е най-голямата победа на СЗО досега - не само заради ефикасността на самата ваксина, а и заради усилията, положени от богатите страни да помагат на бедните, за да се сдобие цял свят с препарата. Само така победата става възможна", казва доц. д-р Георги Томов.

Остава открит въпросът дали и днес, в пандемията от Ковид-19 и с вече откритите ваксини, решението ще стигне до всички - включително и до най-бедните страни.