′′Преди да влезем в ЕС беше по-добре′′ | Новини и анализи от Европа | DW | 09.04.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

''Преди да влезем в ЕС беше по-добре''

Хърватия е пълноправен член на ЕС от юли 2013. Според експерти, това е единствената страна в Общността, освен Швеция, която след присъединяването си се развива по-зле във всяко едно отношение, отколкото преди това. Защо?

На 1 юли 2013 година Хърватия стана пълноправен член на ЕС. Това обаче не се отрази кой знае как на делника на хърватите. И преди присъединяването те можеха да пътуват свободно из Европа, а еврото и преди това се приемаше почти навсякъде в страната като платежно средство редом с хърватската куна.

"Хърватските граждани не са имали кой знае колко високи очаквания от пълноправното членство", казва политологът Зарко Пуховски. Той добавя, че в крайна сметка дори и най-малките надежди на хърватите са се оказали напразни. "Хърватия е единствената страна, освен Швеция, която след присъединяването си към ЕС се развива по-зле, отколкото преди това - и то не само икономически, а във всяко едно отношение", казва Пуховски.

От апатията до депресията

Политологът обаче не обвинява ЕС. Според него, недоволството от Общността е по-скоро продължение на апатията и депресията спрямо всички политически нива, съответно и спрямо ЕС. "Това не е типичното националистическо поведение, при което хората се доверяват повече на националната държава, отколкото на ЕС. Това е израз на убеждението, че никой не може да помогне за подобряване на ситуацията в Хърватия", казва Пуховски. Той е убеден, че ако икономиката на страната се подобри и Хърватия преодолее дългогодишната криза, отношението към ЕС също ще се подобри.

Икономистът Дамир Новотни обяснява, че хърватската икономика има съвършено различни очаквания от вътрешния европейски пазар и шансовете, които предлага той. "Предприемачите, които още преди присъединяването към ЕС се бяха ориентирали към местния пазар, не бяха особено ентусиазирани от пълноправното членство", твърди Новотни. "Малките и средни предприятия, които обаче решиха да се ориентират към европейските пазари, вече печелят от отварянето на границите. Те планират нови инвестиции и полагат усилия за съфинансиране от европейските фондове", казва той. Икономистът обяснява, че същевременно редица големи компании недоволстват от еврочленството. "Големите фирми са под засилен натиск на конкуренцията. Става дума за онези предприятия, които преди се радваха на предимствата от ограниченията за внос на хранителни продукти, а сега са притиснати от чуждестранните търговски вериги", казва Новотни.

Anti-EU Banner in Zagreb in Kroatien

Мнозина в Хърватия са разочаровани от еврочленството

Селските стопани недоволстват, лекарите бягат

Много от селските стопани също смятат, че еврочленството им е донесло по-скоро вреда, отколкото полза. "Вносът на хранителни продукти нарасна, а селските стопани не бяха добре подготвени за промените. Всичко това засилва впечатлението, че присъединяването към ЕС носи само недостатъци", казва Мирослав Ковач от Съюза на селските стопани.

"Здравеопазването също не е спечелило нищо от присъединяването на страната към ЕС", казва говорителят на хърватския лекарски синдикат Ивица Бабич. "Лекарите работят при все по-лоши условия. Социалните услуги също се влошиха", казва той и изтъква, че все повече лекари искат да напуснат Хърватия и да работят на Запад.

Недоволство се шири и в образователния сектор. "Ситуацията на учителите в основните и прогимназиални училища се влоши рязко. Вследствие на многото съкращения, учителите получават много по-ниски възнаграждения. Понякога удръжките се равняват на цяла месечна заплата", казва говорителят на учителския синдикат Желко Стипич. В идните дни синдикатът на учителите очаква нови съкращения. "Несигурност и страх - това са думите, които най-добре описват ситуацията на образователната система в Хърватия. Очакванията от еврочленството бяха големи. Ние разчитахме на положително развитие, но сред учителите сега цари разочарование", казва Бабич.

Редакцията препоръчва