Преди Аушвиц да стане ″фабрика за смърт″ | Новини и анализи от Европа | DW | 14.06.2020
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Преди Аушвиц да стане "фабрика за смърт"

Преди 80 години, на 14 юни 1940, в Аушвиц пристигат първите 728 затворници. Лагерът е предназначен за бойци от полската съпротива. След 1942-а той е превърнат във "фабрика за смърт" - в център за унищожение на евреите.

Преди 80 години: първите затворници пристигат в бъдещия лагер на смъртта Аушвиц

Преди 80 години: първите затворници пристигат в бъдещия "лагер на смъртта" Аушвиц

„Любима моя Халуся, от 14 юни се намирам в концлагера Аушвиц, здрав съм, чувствам се добре“, пише през 1940 година Тадеуш Корчовски, затворник №373, на своята годеница. Кореспонденцията е под строгия контрол на лагерната администрация. 26-годишният младеж няма как да напише друго, освен да похвали „хубавото време в Аушвиц“. Само между редовете може да се прозре, че той по-скоро ще остане „за по-дълго“.

Диагноза: "внезапна сърдечна смърт"

Редакцията препоръчва

Със същия транспорт на 14 юни 1940 пристига 19-годишният студент Януш Погоновски. За него се знае, че като боец от съпротивата през 1943 година е осъден на смърт заедно с още 11 затворници. Докато чака с примка на шията да бъде обесен, успява да ритне поставката под себе си и да се самообеси. Така поне избра сам момента на смъртта си, разказват оцелели очевидци. „Внезапна сърдечна смърт“, пише в смъртния акт, получен от семейството по пощата.

Корчовски и Погоновски са сред първите затворници в концентрационния лагер Аушвиц, организиран през пролетта на 1940-а в сградите на бивша полска казарма. Райхсфюрерът на СС Хайнрих Химлер избира мястото заради разположението, което подхожда за пристигането на транспорти от различни части на окупирана Европа.

От 728-те поляци, докарани в Аушвиц от затвора в полския град Тарнов, три четвърти са мъже под 30 години – предимно интелектуалци и студенти. Техни отговорници и надзиратели са 30 германски криминални престъпници, които СС докарва в Аушвиц непосредствено от концентрационния лагер Заксенхаузен.

Убийства и депортации

Полските затворници са жертва на германската окупационна политика, насочена към изтребването на полския елит. След като на 1 септември 1939 година германските войски навлизат в Полша, нацистката държава присъединява западните полски райони към Германския райх. До юли 1940-а, в рамките на т.нар. акция „Интелигенция“, окупаторите изтребват там 50 000 поляци и изпращат още толкова в концентрационни лагери. Депортациите, хайките и убийствата стават ежедневие за германската окупационна политика в Полша.

В края на 1942-а например, от южнополската провинция Замошч са прокудени 100 000 жители, сред които 30 000 деца. Много от тях умират в Аушвиц. Между 1939-а и 1945-а в лагера са депортирани 140 000 поляци, половината от които не оцеляват.

„Полша е трябвало да изчезне като държава. Поляците е трябвало да останат необразовани и да служат на германците за роби“, обобщава намеренията германският историк Йохен Бьолер.

Акция Интелигенция: германски войници откарват на разстрел полски цивилни край Бидгошч

Акция "Интелигенция": германски войници откарват на разстрел полски цивилни край Бидгошч

Особено важно е разбиването на елитите, организирали съпротивата. „Полската съпротива успява (невероятно!) не само да организира нелегална държава в училищата и университетите, но и да изгради собствена армия. Това е уникално в европейската история“, подчертава Бьолер.

Предвестници на Холокоста

Една от най-важните задачи за нелегалната държава е да алармира света за нацистките престъпления, особено за унищожаването на евреите в окупирана Полша. Тези предупреждения обаче така и остават нечути.

Още през 1940-а офицерът от полската нелегална армия Витолд Пилецки изпраща на съюзниците доклади от Аушвиц. Заради тази своя мисия той отива доброволно затворник в Аушвиц – той е единственият, за когото е известно, че е извършил подобно нещо. Пилецки се надява, че съюзниците ще доставят в лагера оръжия, но докладите му остават без отзвук.

Смъртният акт на Януш Погоновски

Смъртният акт на Януш Погоновски

Същото се случва с „Доклада до света“ на Ян Карски. Куриерът на полското нелегално движение лично информира през 1943 година американския президент Рузвелт за масовите депортации на евреи в газовите камери. „Исках да спася милиони, а не бях в състояние да сторя това дори и за един единствен човек“, казва с огорчение Карски след войната. В този смисъл той обвинява Запада в „безразличие спрямо Холокоста“.

За полските жертви не се знае достатъчно

От 3,5 милиона полски евреи над 90 процента умират по време на Холокоста. Но освен тях още три милиона поляци-неевреи стават жертва на Втората световна война, а това в Германия се игнорира почти изцяло, посочва Бьолер.

Възпоменателният комплекс Аушвиц-Биркенау иска именно да поддържа паметта. Списъкът на имената от първия транспорт току-що е актуализиран. От 728-те затворници 325 са оцелели, 292-ма са починали, съдбата на 11 е неизвестна.

От 2007 година обхващащата 200 хектара площ на бившия лагер е в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. През 2019-а посетителите са били два милиона. „Продължаваме да работим по историите на отделните хора. Голямата история на Аушвиц се състои от над 1,3 милиона отделни истории“, казва директорът на комплекса Пьотр Чивински. Тези съдби са по-изразителни от голата статистика за загиналите. Целта е чрез тях да се разкаже на света за "фабриката на смъртта" Аушвиц.

Още по темата – в това видео: 

Вижте видеото 05:02

"Навсякъде се сипеше пепел. Пепел от крематориума."

Подобно съдържание

Реклама