Предизборна България: ала-бала | Новини и анализи от България | DW | 02.04.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Предизборна България: ала-бала

Партийни разцепления и размножавания, озъбени битки вътре в партийните ядра, разпадане на протестните енергии: каква е националната ни цел на предстоящите избори? Да купим принтери или да спасим страната си?

“Улицата атакува парламента с шест партии.” Из новините на в. “Стандарт”

Кой и какво научи от протестите? Социологическите агенции например узнаха, че политическа партия “ГЕРБ” си остава в челото на класацията, даже процентите й растат. Сякаш бунтът е небивалица, изфантазирали сме си абсурдно високите сметки, сънували сме зимата на своето недоволство, крещели сме насън, защото ни се е привидяло, че хора се самозапалват от отчаяние и безизходица, и сега просто се е запролетило. Мислещите граждани разбраха, че въпреки безброя от партии, партийки и коалиции, пак ще им се наложи да избират по-малкото зло и в крайна сметка да останат без представителство в бъдещия парламент.

Фрагментацията на политическото “тяло” премина всяка граница на разума, още по-страшна се провижда онази фрагментация вътре в политическите “тела”, озъбената битка за власт и челни места в листите вече е диагноза и поразява партиите. Поразява и избирателите, които си дават сметка, че не влизат в сметките на партийците. Оказва се, че да си партиец също е доходоносно занимание, субсидирано от държавата, не чак колкото депутатското присъствие – но все пак.

Усвояване на жанровете: от абсурда към пародията

А “улицата”? Какво научи тя? Досети ли се колко трудно е да протестираш с постоянство, и колко дваж по-трудно е да преформатираш протеста и крясъка в дълготърпелива и безшумна обществена работа. “Как си взе изпита” студентската младеж – ами раздели се под знамената на Стоичков от една страна и на Слави Бинев и Алексей Петров от друга, и трудно може да се чуе по-голяма пародия от “Горда България”. Затова пък може да се види: в тоталния разпад на старата десница…

Boiko Borisov auf einem Plakat

Лидерът на ГЕРБ ще води по една от листите в София и Пловдив

Какво научих аз, освен че никой нищо не научи от протестите, защото тук отколе владеят глухота и едностранчивост. Партиите чуха воплите на социалния гняв като заплаха за собствените си партийни крепости и интереси и бързо се спретнаха и капсулираха в кръгова отбрана, която водят с най-елементарните и познати средства - всеки извади чувала със своите си втръснали мантри и али-бали. Дойде редът и на всички процедури, фасадности, компроматни войни и прочие отдръпвания и оттегляния от реалността: а тя (реалността) гласи, че нито един механизъм в държавната машина не работи. Защо ли?

За принтерите

Която и партия да управляваше, го правеше в своя полза и в услуга на своите хора, и ГЕРБ бе само еманация на тая разрушителна и зловредна тенденция. Строяха се магистрали, подслушваше се и се правеха разкопки, но животът е далеч по-мащабна цялост и изисква обвързаност между различните си системи, за да се движи. Не ми се връща по-назад, за да анализирам зловредната едностранчивост на това и онова управление. Само ще отбележа, че преди изборите съществува един ярък и конкретен пример за целокупната ни национална немощ: принтерите.

Ако човек си даде труда да проследи сагата “с липсата на наличие” на принтери във всяка избирателна секция, ще проумее за какво говоря. Сега ще се потрошат грешни милиони за тия принтери, обявяване на обществени поръчки, търгове, документи, уреждане на свои фирми, комисионни под масата за участие, недостиг на кадри за работа с принтерите, програми за обучаване на кадри, при положение че сме в 21 век и от само себе си би трябвало да се разбира, че всяко българско училище, където най-често се намират изборните секции, би трябвало да разполага поне с три принтера…

Е, ще сме живи да видим какви изборни резултати ще размножат принтерите. Подозирам, че ще са свързани с ненаученото.

Автор: М. Иванова; Редактор: Е. Лилов

Редакцията препоръчва

Реклама