Предателството на БСП: Какво тук значат някакви си идеали

Само 9 депутати социалисти в Европейския парламент не са подкрепили неговата резолюция от 17 септември относно отравянето на опозиционера Алексей Навални и евентуалното налагане на нови санкции срещу Кремъл. Повече от половината от тях са българи – петимата евродепутати на БСП гласуваха с „въздържал се“, воглаве с лидера на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев.

Елена Йончева пък, която първоначално бе отчетена като гласувала „за“, всъщност била гласувала също „въздържал се“, защото, както сама обясни пред „Клуб Z": „смятам, че е необходима независима експертиза по такъв чувствителен въпрос“. А пък резолюцията точно за това настоява – за международно разследване на отравянето на Навални и предполагаемото нарушение от Русия на международни договори за забрана на химически оръжия. По-независима експертиза от това международно разследване едва ли би могло да има!

Проруска партия?

На пръв поглед поведението на БСП не е изненадващо. Да, тя е последователен противник на всякакви санкции срещу Русия. Да, тя е една от открито проруските партии в България. Но тъкмо сега поведението ѝ е вече съвсем шизофренно. Защо?

БСП подкрепя и участва в протестите за оставката на правителството и на главния прокурор – протести за правова държава и демокрация. В същото време, неподкрепяйки резолюцията на Европарламента, тя отказва да подкрепи гражданите на Русия, които се борят точно за същото – за правов ред и демокрация, но в далеч по-тежки условия от нашите и буквално с цената на живота си. Навални е само поредният случай на опит за убийство (при доста успешни опити досега) на виден руски опозиционер.

С гласовете на своите евродепутати БСП зачерква основни човешки права като правото на живот, загърбва гражданското общество в Русия и протяга ръка на един авторитарен до криминалност режим. Някои ще махнат ръка с досада – остави ги, те са заклети русофили. Нищо подобно. Това е просто путинофилия, а путинофилията е най-откровена русофобия.

Щом БСП е заедно с Кремъл и против онези, които с цената на живота, здравето, кариерата и доходите си се борят с легални средства срещу този потиснически режим, значи е русофобска партия. Тя е просто една от няколкото, макар и най-голяма, кремълски партии у нас, редом с тези на Волен, Копейкин и други.

Някои пак ще махнат ръка с досада – остави ги, това им е рефлекс още от напъните за 16-та република, чуят ли „Москва“, веднага ѝ козируват. Рефлекс ли е, комплекс ли е, зависимост ли е – това е без значение, защото не може да бъде никакво оправдание. Не може една системна партия в страна-членка на ЕС да е поддръжник, приятел, пудел или откровена маша на един антидемократичен режим. Кремъл не е Русия – особено днес, дами и господа псевдо русофили!

Предателството на БСП в Европарламента поражда тежки съмнения и относно искреността ѝ в подкрепата за протестите у нас. Защото ако не възприемаш европейските ценности за универсални и смяташ, че за Русия си е най-добре деспотичният аршин, не си ли всъщност един съвременен  опортюнист-демократ по название, а всъщност комунист по призвание? И не са ли маршът на жълтите павета и патосът от парламентарната трибуна предизвикани единствено от страст за власт – какво тук значат някакви си идеали?

С поглед към Евразия

Нашите европейски социалисти отдавна показаха, че не са социалисти – от плоския данък до Истанбулската конвенция и с несекващата носталгия по „реалния социализъм“ БСП се затвърди като една консервативно-комунистическа партия. Сега европейските псевдосоциалисти доказват, че не са и европейски, защото все ги тегли към Евразия.

Изглежда обаче маските, скриващи реалната идентичност на Столетницата, вече са паднали и тя не се възприема като алтернатива на управляващите. Според социологическите проучвания (вкл. последното на „Галъп") от началото на протестите досега БСП е стопила с 1/3 електоралната си подкрепа, колкото и ГЕРБ. А номиналното ѝ първенство при това ледниково топене тежи колкото един вот „въздържал се“.