Преговорите за статута на Косово преди и след избухването на конфликта в сръбската провинция | Политика | DW | 06.12.2007
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Политика

Преговорите за статута на Косово преди и след избухването на конфликта в сръбската провинция

На 10. декември въпросът за бъдещето и статута на Косово отново е на дневен ред. От Рамбуйе досега - какво е постигнато?

Дворецът Рамбуйе край Париж

Дворецът Рамбуйе край Париж

На десети декември Волфганг Ишингер, ръководител на тройката посредници в преговорите за статута на Косово ще представи резултатите от разговорите с представители на косовските албанци и сръбското правителство.

Официалните преговори за статута на Косово започват преди близо девет години в Рамбуйе - само че при значително по-трудно условия. "Да се помири непомиримото", така американският преговарящ Кристофър Хил окачествява преговорите, започнали през 2000 г. в ловния дворец Рамбуйе, разположен недалеч от Париж. В разрасналия се Косовски конфликт вече се е стигнало до открити сблъсъци между сръбските полицейски и военни части и албанските бунтовници, сблъсъци, в които загиват над 2000 души, главно косовски албанци; половин милион души са прокудени.

Усилията на контактната група за Балканите

В тази трудна ситуация контактната група за Балканите се опитва да накара двете страни да сложат край на насилието. Но мирната конференция в Рамбуйе не протича под добър знак: представителите на Косово отхвърлят международния проект за мирен договор. Сръбският президент Слободан Милошевич не участва в конференцията. Самата конференция е прекратена. Тогавашната американска министърка на външните работи Мадлин Олбрайт:

Kosovo KFOR

Провинция Косово, близо до град Призрен


"Косовските албанци помолиха да им се дадат две седмици време, за да обсъдят предложението. Дотогава и Белград трябва да се раздвижи, иначе ще има последствия."

Военна намеса на Нато

В крайна сметка албанците дават съгласието си, Сърбия обаче не подписва мирния договор. Нато взема решение за военна намеса. Съветът за сигурност на ООН мълчи. Германия също участва във военно-въздушните нападения - за пръв път от Втората световна война насам германски войници са изпратени с военна мисия в чужбина и то без изричен мандат на ООН. Тогавашният федерален канцлер Герхард Шрьодер се опитва да защити германското участие:


"Ние не водим война. Но сме призовани да наложим мирно решение в Косово, ако се наложи и с военни средства."

Transall Transportmaschine Bundeswehr Kosovo

Бундесвера участва във военните операции срещу Сърбия


Тайната надежда на Нато, че след кратка военна интервенция Слободан Милошевич ще отстъпи, не се оправдава. Бомбардировките траят близо 80 дни - с унищожителни неточни попадения. Бомбардирани са албански бежански конвой, китайското посолство в Белград. Броят на военните цели се изчерпва бързо. Някои страни-членки на Нато настояват за изпращането на сухопътни войски.

Косово под протектората на ООН

В началото на юни 1999 г. Слободан Милошевич най-после отстъпва. Формално Косово остава част от Сърбия, но се управлява като протекторат на ООН. От тогава насам в Косово са изградени държавни институции, но за хората на практика не се е променило нищо. Преобладаващата част от населението са косовски албанци, сърбите са малцинство и живеят до голяма степен изолирано.

Hauptquartier der UNMIK, United Nation Mission in Kosovo, in Pristina

Главната квартира на ЮНМИК в Косово

Безработицата е близо 50%, икономиката се развива зле. Присъствието на чужди войници не води до намалявяне на престъпността, напротив, както намекват международните наблюдатели, благодарение на него процъфтяват търговията с хора и проституцията.

Опити за постигане на споразумение

От февруари 2006 г. отново има конкретни стъпки: представители на правителствата в Прищина и Белград се опитват да постигнат споразумение за окончателния статут на Косово. След последния опит през 2007 г. стана ясно, че споразумение не може да се постигне, тъй като двете конфликтуващи страни не отстъпват от позициите си. Косовският президент Фатмир Сейду:


Fatmir Sejdiu

Фатмир Сейду

"Косово има ясна политическа цел: независимост и суверенитет, международно признаване на косовската държава и включването и в семейството на свободните нации."


Сръбският президент Борис Тадич обаче настоява за друго:


"Независимост на Косово - това е неприемливо за нас. Убедени сме, че предложението, което ще бъде представено тези дни на Съвета за сигурност, може да се промени и подобри."

Serbiens Präsident Boris Tadic

Борис Тадич


Предложението, предвиждащо независимост на Косово, беше внесено в Съвета за сигурност от финландеца Марти Ахтисаари и нямаше голям успех. Главно Русия се противопостави и настоя за приемливо за Белград решение. Създадена беше нова контактна група, ръководена от германеца Волфган Ишингер. Той отново проведе сондиращи разговори с правителствата в Белград и Прищина. На 10 декември изтича срокът, до който двете страни трябва да се споразумеят, но решение на Косовския въпрос очевидно няма да има в близко бъдеще.



Подобно съдържание