Преглед на печата: | Начало | DW | 24.12.2007
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на печата:

Сред най-коментираните днес, Бъдни вечер, от германските всекидневници теми е Близкият изток и, разбира се, самият християнски празник.

default

Ето какво пише за Близкия изток "Брауншвайгер цайтунг":

"Премиерът на Израел Ехуд Олмерт е с отслабени позиции вследствие на политически афери. Във всеки случай той не е правителственият ръководител с визия за мира. Следователно нещата ще продължат, както досега: последното оповестено разширяване на израелските колонистки селища не е изненада. Че едно от тези селища е разположено в Източен Ерусалим, ще провокира палестинците и от двата противостоящи лагера. САЩ и ЕС са в Близкия изток само зрители, които предупреждават и/или плащат Докато и двете пряко замесени в конфликта страни не изпълнят с живот спогодбата от Анаполис, няма причини за оптимизъм. На този фон би било по-скоро наивно да се вярва в шансовете за независима и жизнеспособна палестинска държава".


Излизащият в Оберндорф всекидневник "Шварцвелдер Боте" за Коледа:

"Постепенно спокойствие обхваща страната. а това предлага възможност да се поразмисли за Коледното слово на федералния президент. За съвместното съществуване на млади и стари, което безспорно би трябвало да се изписва с главни букви не само за празника. За добросесъдските отношения в градовете и селата. Между старата и новата година остава време за набиране на нови сили, за радост от доброто, за да се започне новата година с увереност и оптимизъм".


По същата празнична тема "Райн-Цайтунг" от градовете Кобленц и Майнц:

"В икономическо отношение се чувстваме като у дома във всички страни по света, ала мнозина си изгубили духовната си родина, която уверява: нищо не може да ти се случи. Страхът, в дирене на подслон да не намериш и яхър, вече се разпространи и дълбоко сред средното съсловие. Да, ние живеем добре, ала докога още? Изглежда, че обществото ни става пропускливо вече само в една посока: надолу към онези сфери, които се описват като "безработни" или "низш социален слой".

На Коледните послания се спира вестник "Кьолнише Рундшау":

"По Коледа в центъра на вниманието са децата - изхождайки от Младенеца с посланието "мир и надежда" Тук се натрапва особено през последните седмици актуалната връзка с ужасяващите информации за малтретирани и пренебрегвани деца. Именно тази година често и в частни компании или на малки фирмени тържества може да се чуе, колко широко разпространени са призивите към сърцата, мозъците и гражданската смелост. Призивът да се поддържат доказалите качествата си във времето добросъседски отношения, все по-често пренебрегвани в нашето съвремие, е основателен. Интересът един към друг събужда и желанието да се помогне, когато трябва. Да се взираме в ближния, а не да извръщаме погледи!"

И накрая по същата днешна тема номер едно: откъс от посланието на "Бадишес Тагблат" от Баден Баден:

"Когато в черквите и в празнично украсените жилищни стаи се отбелязва празника, то погледът неволно се насочва към яслата, където лежи Младенецът Исус. Божият син слязъл на Земята, за да помогне на хората. Не човек от желязо, енергичен организатор, който да омагьосва със своята сила хората. Не, в яслата лежи кърмаче. Малко дете, впачетляващо, но и лесно ранимо, разчитащо на любовта и грижата на своите родители и на заобикалящите го хора. Колкото и малко, и ранимо да е това дете в яслата, все пак именно то е носителят на надеждата. Който си направи труда да осмисли вътрешщно чудото на новосъздадения живот, ще получи нова сила и ще разбере, че някои привидно големи грижи и желания от всекидневието са по-скоро банални".