Преглед на печата | Начало | DW | 09.12.2004
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на печата

Приключи премерването на силите между работниците от заводите на "Опел" и собствениците в лицето на американския концерн "Дженерал Мотърс". Мюнхенският "Тагесцайтунг" пише:

Вероятно всяка от страните ще се опита да се представи като победител в схватката: профсъюзите, понеже няма да има уволнения, "Дженерал Мотърс", понеже наложи исканите спестявания - а политиката, от всяко положение. Тя се обади вече в лицето на министъра на икономиката Клемент, който заяви, че решението било победа за германската икономика. Предвид закриването на 10 хиляди места, последното е доста цинично, ако не и направо малоумно. Но всъщност не става дума за това, а за формата на победата. Тя напомня на прословутата Пирова победа - и това трябва да е ясно на босовете.

"Ханделсблат" отбелязва:

Няма да има принудителни уволнения в "Опел", всички германски заводи продължават работа. Значи, всичко е наред - или не съвсем? Не, от това споразумение не могат да бъдат доволни нито работниците, нито шефовете им. При работниците остава несигурността, какво е дългосрочното бъдеще на заводите в Бохум и Рюселсхайм, тъй като няма гаранция от майката на концерна "Дженерал мотърс". На пръв поглед концернът постигна победа, тъй като наложи плана си за спестявания. Но какво от това, щом през 2005 и 2006 година се очаква "Опел" да регистрира шестата и седмата си поредна година на червено?

По време на посещението си в Токио, канцлерът Шрьодер даде да се разбере, че Германия иска не само постоянно място в Съвета за сигурност на ООН, но и право на вето. "Тюрингер алгемайне" коментира:

Като най-голям платец на ООН освен САЩ и Япония, на Германия със сигурност й се полага място в Съвета за сигурност. Но това, че сега канцлерът настоява и за правото на вето, ще подразни не само сегашните постоянни членове. Правото на вето на старите атомни сили е без това е абсурдно след края на противопоставянето между Изтока и Запада. САЩ, Китай и Русия държат обаче неотстъпно на това си право. Двете последни страни подкрепят идеята за разширяване на правото на вето при предстоящата реформа на ООН, и не възнамеряват да заякчат позициите на онези, които искат да го премахнат.

Във "Файнаншъл таймс Дойчланд" четем:

Шрьодер знае, че шансовете на Германия да бъде приета в клуба на постоянните членове на Съвета за сигурност са много несигурни, а шансовете за право на вето - равни на нула. Петте вето-сили - САЩ, Китай, Русия, Англия и Франция - не проявяват ни най-малко желание да постеснят влиянието си. Така че ако четиримата кандидати - Германия, Япония, Бразилия и Индия - действително се доберат до вътрешния затворен кръг на световната организация, то със сигурност без право на вето. Така че заиграването на канцлера е от чисто тактическо естество: той иска да натрупа повече изходна маса за позициите на Германия при започването на действителните преговори.

И накрая гледната точка на "Хамбургер моргенпост":

Води се безпримерна борба за местата в Съвета за сигурност. Нима светът наистина се нуждае най-вече от приемането на още две развити страни, Германия и Япония, в затвореното общество на ООН? Не, разбира се - ако искаме да бъдем честни. Човечеството ще бъде представлявано по един обективен начин, ако съставът на Съвета за сигурност придобие следния вид: САЩ, ОНД (или Русия), ЕС, Южна Америка, Африка, Китай, Индия, Далечният Изток, ислямско-арабският блок. И тъй като това няма да стане, всеки си играе собствената игричка. Много здраве от Макиавели!