Преглед на печата | Политика | DW | 13.09.2004
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Преглед на печата

Думите на германския президент Хорст Кьолер, че условията на живот в Германия не са еднакви навсякъде в страната и че ще трябва да останат така, е тема на обширни коментарни в днешните вестници. Ето първо какво пише "Ди велт":

Шумът около интервюто на Кьолер привлече вниманието към един член на конституцията, който обикновено не намира широк обществен интерес. Става дума за чл. 72, в който задачата по установяването на равностойни условия на живот в цялата страна се възлага на държавата. Критиците на президента твърдят, че той потъпквал тази постановка. Но какви са тези равностойни условия и изобщо какъв е смисълът на този член? Неговата цел е да дефинира ролята на федералната държава по отношение на федералните области. Но така или иначе не съществува еднозначно тълкуване на съдържанието на този член. Не е излишно обаче да се напомни, че равностойни не означава еднакви, тоест че различията са допустими и естествени.

В мюнхенския "Тагесцайтунг" четем:

Новият президент беше обявил, че ще бъде един неудобен държавен глава. Само че и той вероятно не е очаквал, че ще предизвика раздор в цялата страна по въпроса за различията между Изтока и Запада. Думите му за неравенството на жизнените условия в Германия предизвика лавина от умни и по-малко умни коментари и изявления. Изведнъж всички отново говорят за източна Германия - което не е зле, тъй като всичко, което бе изприказвано досега по темата, бяха предимно празни приказки. Факт е, че през 1989 ГДР беше на равнището на Полша и Чехия. Това би трябвало да е изходната база за сравнение. Факт е също, че много източногерманци в продължение на години живяха с илюзии. Може да се спори по това дали подходът на президента Кьолер и моментът - точно преди областните избори - са най-удачните, но че за Изтока трябва да се говори открито стои извън всякакво съмнение.

"Зюддойче цайтунг" по същата тема:

Обединението на Германия е най-голямата политическа задача от 1945 насам, може би още по-трудна, отколкото бе възстановяването на двете Германии след войната. Че на това дълго време не се гледаше така както на Запад, така и на Изток - беше грешка. Днес е налице поне единодушие, че това е една трудна задача. Който, като Кьолер, припомни това не трябва да бъде винен за самия проблем.

И две мнения по плановете на руския президент Владимир Путин за още по-голяма концентрация на властта в Москва. Първо - "Ханделсблат":

Путин мотивира намеренията си с необходимостта от по-нататъшно укрепване на "вертикалата на властта". Сякаш вече не е така: Думата, Съветът на федерацията и правителството отдавна имат за ориентир само лоялността си към Кремъл, а областите са поставени под надзора на Москва. В парламента партията на Путин разполага с мнозинство от две трети, с което може да прави каквото си иска с конституцията. Досега президентът се задоволяваше с това да "направлява" руската демокрация. Сега той учредява една контролна система.

И гледната точка на "Нордкуриер":

Путин не трябва да се опасява от силна съпротива срещу своите планове. Повикът за "силна ръка" и без туй отдавна се чува по руските улици. Какво ще стане обаче, ако положението не се подобри и със самодържеца Путин начело? Дали тогава той ще посегне безостатъчно към цялата власт или сам ще се провали политически? И двата варианта са еднакво ужасяващи. Защото в момента никой не знае как би изглеждала Русия без Путин.