Преглед на германския печат

ВСе още може да стане по-лошо. Едва сега светът вижда какво значи, когато Америка и съюзниците й са заплашени да загубят контрола над Ирак. В сравнение с въстанието на шиитите убийствените нападения миналата година срещу казарми, хотели и инфраструктура изглеждат просто като убождания с игла – болезнени, но не и опасни за живота. Тогава суровите предупреждения за ”Хаос” и ”Виетнам на Буш” изглеждаха не на място. Когато обаче сега силите на коалицията са принудени да оставят на въстаниците цели градове, си проличава новото измерение на заплахата.

Така коментира Тагесшпигел, а във Франкфуртер Рундшау четем следното:

На иракския народ или народи, да се заповяда една конституция, в чието формулиране участват само избрани колаборационисти, дълбоко нарани достойнството на изключените от участие. В икономическия пробив в Ирак не могат да участват иракчани дори само поради липсата на капитали и затова се възприема като разграбване на страната от чужди сили. Окупационните сили повече не са и изобщо никога не са били поне уважавани от повечето и мнозина също така обичани.

Щутгартер Цайтунг коментира така:

Днес, една година след превземането на Багдад, СЩ са изправени пред една причинена от самите тях катастрофа. Стана ясно не само, че Вашингтон няма концепция за следвоенния период, но сега си пролича, че със стратегията си се провали и министъра на отбраната Рамсфелд. Той искаше да подчини Ирак с колкото се може по-малко високо въоръжени войници. Окупацията наистина успя, но днес американските войници са изправени пред една разпокъсана война на дребно. Картината се определя от градски боеве и вземане на заложници. Окупаторите повече не държат в ръка инициативата. Те само реагират и при това безпомощно.

Такава е оценката на Щутгартер Цайтунг. Зюдкюрир не се различава много от нея като констатира:

Вече в американския печат витае един зловещ спомен – Виетнам. И действително въоръжените последователи шиити на проповедника Ел Садр основно промениха положението. Американците оттогава се сражават на няколко фронта – тук сунити, тъгуващи по режима на Садам Хюсеин, там шиити на които им се мержелее ислямска държава по образец на Иран. Двете досега враждуващи групировки са единни в намерението си да прогонят окупаторите от страната. Ако американците действително се изтеглят без да оставят действен и устойчив ред, Ирак неизбежно ще изпадне в гражданска война. Ако те потушат въстанието с военна сила омразата ще продължи да бушува. Това е порочен кръг.

Такава е констатацията на Зюдкурир, а Хановерше Алгемайне насочва вниманието към западните заложници:

През последните дни за да изплашат Запада радикални мюсюлмани пред телевизионни камери влачеха труповете на враговете си по улиците или ги сечаха на парчета. Сега ножове са на гърлата на невъоръжени цивилни граждани от Япония и на правителството в Токио се издават мрачни заповеди – изтеглете се или вашите граждани ще бъдат изгорени живи. Разбираемо е, че хората в модерните съвременни държави започват да се страхуват при подобни методи. Само че в края на краищата този страх не бива да влияе на действията. Ако беше така Германия например трябваше да избърза за да изтегли войниците си от Афганистан. Там наскоро части от страната бяха превзети от будещия страх бунтовнически генерал Достум. Може ли всичко да се остави в ръцете му след като в Берлин току-що приключи конференцията на държавите дарителки за Афганистан? Достум няма право да господства в Афганистан и ислямистът Садр няма право да превръща Ирак в свой васал.