Presseschau

Френкишер Таг коментира срещата на Г 20 във Вашингтон по следния начин:

мърморковците вероятно ще кажат, че липсват конкретни решения, че само много се е говорело и обсъждало, но реално много малко се е постигнало в реален план. И въпреки това или може би именно поради това тази среща беше историческа. Можем дори да се надяваме, че световната общност най-сетне е разбрала механизмите, по които функционира глобализацията. Елитният клуб на Г 8 най-сетне проумя, че само техните усилия са недостатъчни, за решение на проблемите е нужно участието и на водещите прагови държави, чийто глас също да има значение при взимането на решения.

Ханделсблат също се спира на срещата на върха по въпросите на финансовата криза и пише, че това, от което се нуждаем след форума във Вашингтон е огромно количество добра воля и търпение, защото правителствените и държавните ръководители във Вашингтон поеха сериозни ангажименти. В противовес на очакванията, те успяха да се споразумеят за общ документ след срещата и за единна позиция по въпросите на финансовите пазари. така погледнато, накрая може да се окаже, че тази криза е направила редица добри неща: тя беше импулсът за действие, който е напълно изключен в некризисни времена. И благодарение на този импулс се проведе и срещата във Вашингтон. Истинската задача обаче сега всъщност се състои в запазване на темпото и претворяването на решенията на практика. А именно оттук започват трудностите.

Франкфуртер Алгемайне Цайтунг пише:

по време на тази финансова криза, чийто край още не се вижда, държавата трябва добре да внимава да не прекали с изискванията към самата себе си. Защото тя не може да замести все по-намаляващото търсене на пазара. Въпреки това с оглед на наближаващите догодина избори, обещанията от страна на политиците са именно в тази посока. Това може и да помогне следващите избори да бъдат спечелени, но сметката винаги идва в края на забавлението. Вместо да подкрепя предприятия, чиито бъдеще е заложено на карта, правителството би следвало да се погрижи в портмонетата на гражданите да оставят повече пари, за да се повиши и покупателната им способност, завършва Франкфертер Алгемайне Цайтунг.