Преглед на германските седмични списания Шпигел, Щерн и Фокус

Във вчерашните си книжки двете влиятелни седмични списания Шпигел и Фокус поставят сходни акценти: протестите срещу реформата на трудовия пазар в Германия, самолетните катастрофи в Русия, Олимпиадата. Фокус посвещава корицата си на автомобилния състезател Михаел Шумахер, предвкусвайки вече спечелената от него титла във Формула Едно, докато третото голямо седмично списание – Щерн – публикува на цели страници голям фоторепортаж от Атина. В Шпигел е отпечатано интервю с Ричард Холбрук, съветник на кандидата за президент Джон Кери. Ако Кери спечели изборите в САЩ, опитният дипломат Холбрук, известен с успешната си мисия на Балканите, може да стане държавен секретар. Ето какво отговаря той на въпроса за външнополитическите концепции на настоящия президент на САЩ Джордж Уокър Буш и на неговия опонент Джон Кери:

Между двамата кандидати има приципни различия, що се отнася до международните отношения. Достатъчно е да се вгледаме в биографиите им, в техните нагласи и изявления, за да установим колко различни са Джордж Уокър Буш и Джон Кери. Мултилатерализмът е решаващата опора на САЩ – или поне беше от Франклин Делано Рузвелт до Бил Клинтън. Всички президенти, включително и Роналд Рейгън, сътрудничеха с нашите приятели и съюзници, като тъкмо по този начин практикуваха лидерската роля на Америка. В момента, когато националната сигурност на САЩ се оказваше поставена на карта, всеки от тези президенти беше готов да действа и сам, но в повечето случай това не беше нито желателно, нито ефикасно – да си припомним за Виетнам. Когато транасатлантическите отношения са здрави, и проблемите се решават много по-лесно. Правителството на Буш създава коалиции, когато може, но не се старае да укрепи трайните съюзи. Според мен то сериозно подцени централното значение на НАТО. А когато се появяват разногласия с най-близките съюзници – както се Германия около Иракската война – правителството на Буш вместо да решава проблемите, само задълбочава конфликта. Това са сериозни грешки.

По-нататък в интервюто на списание Шпигел с Ричард Холбрук става дума за закриването на военни бази на САЩ в Германия. Холбрук и тук е на по-различна позиция от тази на вашингтонската администрация:

Войски изтегляме от Германия още от момента на обединението. Изтеглени са вече три четвърти от войските, които бяха разположени там по време на Студената война. Останалите войници все още са в Германия по изричното желание на германците, като Берлин плаща един милиард евро годишно за тяхната издръжка. Тези войски вече служат не толкова за защитата на вашата страна, колкото за укрепването на германо-американския съюз в случай, че се наложи операция на НАТО източно или южно от Германия. Америка не би възразила, ако Германия поиска съкращаването на тези войски. Но правителството на Буш взе решение за изтеглянето им, без много-много да се замисля какви ще бъдат последиците за германо-американските отношения и за ангажимента на САЩ в Централна Европа. Освен това президентът не биваше да го оповестява като някакво случайно хрумване в рамките на една от политическите си речи, която на всичкото отгоре беше по поръчение на ръководството на Републиканската партия, а не по инициатива на Белия дом.

Това беше част от интервюто на списание Шпигел с Ричард Холбрук, един от най-серизоните кандидати за бъдещ държавен секретар във Вашингтон, ако Джон Кери спечели президентските избори наесен.