Преглед на германските седмични издания | Начало | DW | 03.05.2008
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на германските седмични издания

За предизборната надпревара в САЩ и бъдещето на Афганистан.

default

Седмичните издания пишат за Китай и Тибет, за изборите в САЩ, за инцестната драма в Австрия, за германската вътрешна политика. Предлагаме ви в началото няколко изречения от коментара в Ди Цайт за надпреварата между сенаторите-демократи Хилъри Клинтън и Барак Обама:

Горко на оногова, който окичи чело с лавровия венец в края на тази битка за влизане в Белия дом. Защото този лавров венец всъщност е воденичен камък на шията. Само допреди година за Хилъри Клинтън говореше като за „неизбежната Хилъри”. После изневиделица се появи младият Обама, който мигом спечели първите предварителни избори в Айова. Сетне обаче вече отписаната Хилъри триумфира в Ню Хампшър.

След това неукротимият Обама продължи възхода си и до днес води навсякъде: при делегатите, при гласоподавателите, при спонсорите. Американските избиратели обаче са капризни и непредвидими, така че Клинтън спечели последното гласуване в Пенсилвания, и то с десет пункта преднина. Следващият изпит е на 6 май. Северна Каролина, където живеят главно чернокожи, най-вероятно ще избере Обама. Какво обаче ще стане след това в Индиана – никой не знае.

Пише Йозеф Йофе в Ди Цайт. Друг седмичник, Райнишер Меркур, ни припомня за тежкия атентат в Афганистан през изминалата седмица и предлага радикална политическа рецепта:

Само каква демонстрация на сила! Цялото афганистанско ръководство начело с президента Хамид Карзай се беше събрало в Кабул, за да приеме парада в чест на победата срещу Червената армия, а талибаните решиха да използват тъкмо маршировката на 3000 войници, за да покажат пред цял свят, на живо по телевизията, че могат да атакуват където и когато си поискат. Страх те хваща, като си помислиш, че постигнаха стопроцентов успех.

Афганистанските сили за сигурност очевидно не са в състояние да обезопасят една педя земя в центъра на столицата си – как ли тогава това ще им удаде в цялата страна? Афганистан е в задънена улица. Във военно отношение талибаните не могат да се мерят със западните войски. Вярно е обаче и обратното: войските на НАТО не са в състояние да надвият трайно над бунтовниците, камо ли да ги победят окончателно. Тактиката на талибаните все повече заприличва на тази на иракските бунтовници. Но ако в Ирак има признаци за някакво подобрение, то в Афганистан сякаш настъпва опасна иракизация. Крайно време е фактите да се погледнат в очите. Без талибаните или в конфронтация с тях просто не е възможно да се стабилизира страната. Те са и си остават важен фактор.

Вместо да продължават изтощителната и безсмислена битка срещу тях, афганистанското правителство и неговите съюзници от НАТО би трябвало да помислят за нови стратегии. При това не бива да изключват и възможността за разговори с талибаните. Естествено, тези войни на исляма не са мечтаният партньор на запада при възстановяването на Афганистан. Но там и без това никой не се интересува от демократичните идеали западен образец. Погледнато трезвомислещо, би било огромен успех да се обвържат талибаните в една комплексна система за управление на страната. Така ще бъдат обуздани поне част от вездесъщите насилия. А войските на НАТО ще могат да се съсредоточат върху една задача: да се борят срещу Ал Кайда. Коментира Райнишер Меркур.