Преглед на германските седмичници | Начало | DW | 24.03.2005
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на германските седмичници

Тереза Шайво или онова, което е останало от нея, трябва да продължи да живее – така постановиха американският Сенат, Камарата на представителите и президентът.

На тази нашумяла през последните дни тема е посветена следната бележка в седмичника “Райнишер меркур”:

Това е още една победа за религиозната десница в Америка, която вижда в спора около намиращата се от 15 години в кома жена “великолепен политически материал”, както се казва в анонимен стратегически текст на консерваторите. Но това е победа и на прагматичния разум. Ако родителите на Шайво са прави, тълкувайки рефлексите от мозъка на своята дъщеря като признак за наличието на съзнание, тогава току-що е бил спасен животът на тяхното дете. Ако обаче се даде право на лекарите и съпруга на г-жа Шайво, тогава просто се удължава изкуствено живота на един лишен от съзнание организъм, който ще страда занапред толкова малко, колкото е страдал и през изминалите петнайсет години. Кое е по-лошо? Няма и дума: правото на близките най-сетне да получат право да се сбогуват с нещастната Тереза е един солиден аргумент – но същото се отнася и за правото на другите близки, готови да се вкопчат и в най-слабата искрица надежда.

Във всеки случай защитниците на живота не оказват помощ на болните и умиращите. Пациенти, които след всеки пореден сърдечен удар биват връщани обратно в живота; парализирани, неспособни да говорят или да окажат телесна съпротива, които биват принудително хранени със стомашна сонда; смъртноболни от рак пациенти, на които не им помагат повече болкоуспокояващите средства и които затова търсят изход в Швейцария. Никой повече не може да направи нищо лошо на пострадали като Тереза Шайво. Все пак една малка утеха.

От “Райнишер меркур” към другия водещ германски седмичник “Ди цайт” и краткия коментар на Улрих Ладурнер, озаглавен “Рев на лъв”:

Франческо Стораче е човек, който би се харесал на Бенито Мусолини. Той може да реве като лъв. Hic sunt leones, тук има лъвове, - това беше една от онези мъдрости на италианските фашисти, които всяваха ужас дори на истинските лъвове в Африка (особено на етиопските). През по-голямата част от живота си Стораче беше фашист докато установи, че като фашист няма да може да направи кариера. Откакто се оставиха с фашизма, той е президент на областта Лацио.

В момента той реве особено силно. Защото иска да бъде преизбран. Но има и една друга причина. Една лъвица, Алесандра Мусолини, внучката на дучето, се опитва да се докопа до неговата плячка. За разлика от Стораче тя си остава фашистка.

Нейното движение Социална алтернатива бе изключено от предстоящите в началото на април регионални избори, защото се оказа, че г-жа Мусолини е представила списъци с фалшифицирани подписи. Съзаклятие, изкрещя младата Мусолини, Стораче се страхува от нас, затова иска да ни остави пред вратата. Такава е нейната теория. В знак на протест тя започна дори нещо като гладна стачка. Същевременно се оказа, че може би наистина има хора, които се опитват да изиграят лош номер на г-жа Мусолини. Докато работата не бъде окончателно изяснена, можем само да кажем: без значение лъв или лъвица, когато става дума за кокъла, няма място за морал.