Празник на ценностите | Новини и анализи от България | DW | 01.11.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Празник на ценностите

Ежедневният хаос ни пречи да усетим духовността на този празник. Денят на народните будители съдържа в себе си съвременния смисъл на активно гражданско поведение, но и патината на старомодно, но респектиращо достойнство.

Може пък неслучайно балотажът по места да съвпада с Деня на будителите, защото да се събудиш означава и да проумееш, че имаш право на избор, че животът занапред зависи и от теб самия, от гласа ти, с който назоваваш желанието си от кого и как да бъде управляван и как да се развива градът, кварталът или селото ти.

Несъмнено конкретното, всекидневно съществуване зависи от високия морален пример, колкото и абстрактно да звучи. Предците ни избират да провъзгласят Деня на народните будители през 1923 година, защото провиждат апатичния и отчайващ унес, завладял българите след войните, отнел окончателно националния им идеал за обединение.

Три години след подписването на Ньойския договор, страната вече има насъщна потребност от духовни фигури, от идеи и ценности, които да озарят бъдещия й път, да разтревожат, провокират и събудят бъдещето й. По повод обявяването на празника за общонационален, министърът на просвещението Стоян Омарчевски между другото казва:

Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на Възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот...“

Неслучайно Денят на народните будители е отменен като празник през 1945 година, защото настъпва времето на идеологическите крясъци и насилието, което да ни вкара „докрай приспани и послушни“ направо в светлото комунистическо бъдеще. То така и не дойде, и през 1992 общонационалният празник е възстановен по идея на проф. Петър Константинов, с чиито увлекателни исторически романи за юноши израснаха поне две поколения българи.

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Mirela Ivanova

Мирела Иванова

Как днес празникът се съотнася с нас, събудени ли сме като общество, надхвърлят ли поривите и стремежите ни делника или повече ни изнася „хленчещата дрямка“ на самоокайването? Какво се случва с младите българи, намерили ли са те своите минали и днешни будители? Всяко обобщение ще е погрешно, защото няма да отрази социалната и интелектуална разноликост в България, няма да отличи дълбоката и посветена обич към националния дух от евтиното кресливо патриотарство.

Факт е обаче, че студентите, не само от НАТФИЗ, се разбунтуваха срещу арогантната и развращаваща безнаказаност на Сидеров и компания поради размиването на границата между добро и зло, събуди се съпротивата им спрямо всепозволеността. Изобщо самоорганизиращите се по морални казуси младежки граждански несъгласия са проблясъци от една по-обща, но все още аморфна обществена тяга към ценностен порядък и по-висок обществен смисъл.

Струва си да видим добрите примери в празничния ден на будителите, да ги посочим и дори последваме, инак можем да си стоим в будната кома на ленността и псувачеството, докато свят светува. Пък и има достатъчно жълто-кафяви медии, които само за това се грижат.