Правителството на Петков няма да падне. Ето защо: | Новини и анализи от България | DW | 17.05.2022
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Правителството на Петков няма да падне. Ето защо:

Нестабилното уж правителство на Кирил Петков се оказва доста стабилно. По всичко личи, че то няма да падне. Веселин Стойнев обяснява защо.

Мегапротестът на работодатели и работници от най-различни браншове, планиран за 18 май, се размина. Два дни преди тази дата управляващите развързаха кесията. Обявиха, че фирмите ще бъдат почти изцяло компенсирани при нови повишения на цените на тока и газа. Домакинствата няма да усетят ново увеличение на парното и топлата вода, защото ДДС ще падне с повече от половина. Шофьорите ще си връщат по 25 стотинки на литър гориво. И при пенсиите ще има увеличение от юли. Плюс още други мерки, за които се постигна вътрешнокоалиционен консенсус.

Пари за раздаване има: инфлацията вкарва в бюджета повече средства, както и свръхпечалбите на държавните енергийни фирми. Нека икономистите да анализират дали това раздаване само по себе си е проинфлационно, или обратното - дали без него ще се свият производството и потреблението. Сигурно е, че поне временно то ще успокои общественото недоволство и ще предпази правителството от поредния силен политически трус. Но и ще засили парцелирането му - както отвътре, така и отвън.

Всяка партия има претенции

Всяка съставка на управляващата коалиция има свои претенции или ревност към мерките. "Продължаваме промяната" побърза да обяви своята част от тях уж като договорени, а се оказва например, че ИТН не знае за пенсиите - поне финансистът ѝ Любомир Каримански, който е шеф на бюджетната комисия, беше изненадан. След неуспеха му на гласуването за управител на БНБ формацията е твърд опортюнист. Дори партийният лидер Слави Трифонов отправи страховита заплаха, че не се допитват до него. БСП избърза преди всички да обяви ръста на пенсиите, но същевременно държи да отпадне ДДС за хляба, което не среща подкрепа от партньорите. Дори най-верният коалиционен партньор на мандатоносителя - "Демократична България", постави на масата своя пакет "Депутинизация на България", с който ще оказва натиск над коалицията по метода на убеждението, след като усети твърдия натиск от избирателите си заради недаденото оръжие на Украйна.

С мерките в коалицията все ще се разберат някак, едни може да се префасонират, други да отпаднат и да не струват само 2 млрд. лв. Актуализацията на бюджета след месец ще глътне още пари и всяка партия ще направи нови залози. Но освен от глупост или невнимание никоя не би трябвало да прави резки движения, които да доведат до нови избори. Защото социологическите проучвания показват, че и четирите партии губят от участието си в управлението, или поне нищо не печелят, както е при ДБ.

Никой няма да спечели, ако правителството падне

От скорошни избори нямат интерес и опозиционните формации. ГЕРБ пак излиза първа, но не по свои заслуги. ДПС няма сметка от още по-многопартиен парламент, с повече националисти и неясни перспективи за балансьор. "Възраждане", която влезе в Народното събрание на крилете на антиваксърството и само половин година по-късно удвои подкрепата си с антиукраинска истерия, тепърва има хоризонт да расте още с антимакедонизъм, защото картата на ветото над Скопие все някога ще излезе от тестето.

Дори и президентът заяви, че не иска нови парламентарни избори. Не защото му омръзна да прави служебни правителства, а понеже тепърва трябва да консолидира зад себе си останалата му вярна част от електората от партиите от управляващата коалиция, с които вече е на нож.

Разбира се, падане на правителството не означава веднага нови избори. Но ако вече няма управляващо мнозинство, първата парламентарна сила ПП няма как да реализира нов мандат. Дори примамливият за някои вариант за рокада ала Русия (както навремето Путин се сменяше с Медведев): т.е. Асен Василев да стане премиер, а Кирил Петков - вице, с какъвто и да е ресор, е невъзможен. Защото в случая не заменяш временно безалтернативен с когото и да е, а заменяш провалил се с някой друг, който колкото и да е по-добър, не може да започне на чисто.

И ГЕРБ няма полза да вземе управленски мандат сега 

ГЕРБ няма полза да вземе управленския мандат като втора сила, вместо като първа след нови избори. Третият мандат обаче е силно изкусителен за ИТН, които не са изстрадали пропуска си да са мандатоносители миналата година, а вероятността изобщо да не влязат в следващия парламент расте. И въпреки че не са трета парламентарна сила сега, третият мандат го дава президента по свое усмотрение - а те единствени от сегашната власт не са се скарали с него. Това би било изгодно и за Румен Радев - да си върне влиянието върху изпълнителната власт в един нов кабинет, без да носи отговорност за служебен в тежки времена. ИТН обаче може да се надява на коалиция само с ГЕРБ и ДПС. На трите партии няма да им достигат трима депутати за мнозинство от 121 гласа, но да предположим, че няма да е толкова голям проблем да се вземат от ПП или БСП - в името на някоя нова национално отговорна формула на стабилността срещу опасността от галопираща инфлация, например. Такова едно правителство обаче не би могло да има партиен лидер за премиер и дори да е с приличен рейтинг да осигури толкова плюсове за най-големия в него - ГЕРБ, колкото ако партията на Борисов дойде на власт след провал на кабинета "Петков". За ГЕРБ саботажът на сегашната власт и очакването тя да стопи още повече популярност е далеч по-печеливша стратегия. Връщането във властта не през парадния вход е приемлива само за една неуспяла да сформира управление партия като ИТН, но не и за управлявала 12 години формация като ГЕРБ.

Така изключително нестабилната управленска коалиция се оказва прилично стабилна в рамките на 47-ия парламент, защото в хоризонта на настоящата година не се очертават сериозни опции както за свалянето ѝ от власт, така и за предсрочни избори. Стига това да не го направи улицата и то по тема, която не може да се приглуши с раздаване на пари. Правителството, работещо като неуправляема отвътре криза, може да доведе страната до предсрочни избори, но само ако кризата стане невъзможна за контролирано подпомагане отвън, от опозицията.

***
Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.