По 67 часа на седмица, без договор | Начало | DW | 20.08.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

По 67 часа на седмица, без договор

Турция е най-големият производител на текстил в Европа - редица известни марки се шият именно там. Но каква е социалната цена на този успех? Местните синдикати говорят за нечовешки условия на труд и мизерно заплащане.

Много от най-известните марки, сред които например Esprit, Hugo Boss, S. Oliver, Adidas, Nike, H&M и Zаrа разчитат за производството на изделията си на ръцете на турските шивачки. В този отрасъл страната е на четвърто място в света и номер едно в Европа. В повечето случаи обаче условията на труд са тежки, а заплащането - ниско. Изводите са от проучване на неправителствената организация "Clean Clothes Campaign", в рамките на което са били проверени условията на труд на близо три милиона шивачки в някои източноевропейски държави и в Турция. Общият извод е, че навсякъде заплащане е крайно оскъдно. Официалната минимална заплата в Турция е 441 евро месечно, но работодателите не винаги се придържат към нея и шивачките получават средно по около 300 евро.

"Над 40 процента от работничките работят без договор. Това означава, че работодателят не им плаща социални осигуровки и не е принуден да се придържа към минималната работна заплата", пояснява Хасан Арслан от турското синдикално обединение DISK. Сенол Санкая, шеф на "Yesim Textil" - една от най-големите фирми за производство на облекло в Турция, опонира със съвсем конкретни аргументи. "Нашите служители получават не само минималната работна заплата, но и 35 процента над нея", заявява той пред Дойче веле. Добавя също и това, че се полагат специални грижи за здравето на работниците и тяхната сигурност. Статистиките обаче сочат, че в европейски план Турция е на първо място по трудови злополуки. Синдикалистът Арслан отбелязва, че 45 часовата работна седмица не се спазва, защото повечето хора в страната се трудят средно по 67 часа. А извънредно положеният труд по правило не се заплаща.

По европейски стандарти?

Германската фирма за модни дрехи "Хуго Бос" стана обект на критики още през 2011, когато се стигна до уволнението на 74 работници в турския град Измир. Турският шивашки синдикат TEKSIF определи условията на труд във фабриката като "убийствени". И обяви, че мнозина биха искали да се присъединят към професионалните организации, за да могат да се защитят от нечовешките условия на труд. Становището на синдикатите е, че именно това е станало причина за уволненията.

Експертът от TEKSIF Йомер Сейфетин Атилган казва за Дойче веле, че и днес условията на труд не са добри. "Във фабриката на "Хуго Бос" хората се изцеждат като лимони, след което биват изхвърляни и на тяхно място се взимат нови". Предприемачът Сенол Санкая от своя страна защитава фирмата "Бос" с думите: "Редовно ни посещават, за да видят спазени ли са правата на работниците. А и имаме сертификати, които гарантират, че условията на труд отговарят на европейските стандарти".

Kolumbien Stoffe Textil Textilbranche Messe Colombiatex

Много от известните модни дрехи се шият именно в Турция

Но очевидно не навсякъде е така - според синдикалиста Хасан Арслан и работодателите, и турското правителство носят вина за лошите условия на труд. "В конституцията е записано, че трудещите се могат да членуват в синдикати, но държавата не преследва в достатъчна степен нарушенията, извършвани от работодателите", посочва Арслан. "За да се подобрят условията, хората трябва повече да се организират в синдикати." В момента броят на синдикалните членове е само седем процента, посочва той.

Ситуацията се подобрява

И снидикалистът Ертан Хосгьор е на мнение, че условията на труд в турските текстилни предприятия не са добри. "На всяко работно място трябва да има вентилационна система, която е особено необходима през лятото. В повечето случаи няма климатични инсталации, а запрашаването на работното място и по машините трябва да се мери по-редовно. Машините, с които работим, често са много стари", обяснява Хосгьор. Съпругата му работи във фабрика за производство на джинси.

"Техните бои се отлагат по кожата, а и са вредни за здравето. В тези фабрики би трябвало да има бани за персонала, където шивачките да могат да вземат душ след работа, но те липсват в почти всички фирми. Турското правителство трябва да се погрижи за въвеждането на определени стандарти и за спазването им", препоръчва той.

Въпреки това Ертан Хосгьор хвали големите текстилни концерни, че периодично контролирали условията на труд. "Те проверяват и дали работниците имат възможност да се организират в синдикати. Разпитват ги колко получават, какво е качеството на храната и т.н. По този начин се оказва и натиск над работодателите, а това подобрява ситуацията като цяло", обобщава Хосгьор.

Редакцията препоръчва