По руските тръби тече не само газ | Новини и анализи от Европа | DW | 20.04.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

По руските тръби тече не само газ

Газпром никога не следва само икономическата логика, защото като държавно контролиран концерн той е преди всичко външнополитически инструмент на Кремъл. Инструмент, който Путин умее да използва като оръжие.

default

Путин с шефа на "Газпром" Алексей Милер

Коментар от Кристиан Трипе:

Газпром преустановява част от европейските си сделки. По този начин концернът се отказва от предишната си претенция да контролира целия процес на производство и доставки. Така например Газпром смята да продаде част от дяловите си участия в определени енергоснабдяващи фирми. В чекмеджетата потъват и амбициозните планове на концерна да се включи в изграждането на електроцентрали.

Пазарната мощ на руснаците винаги е била трън в очите на ЕС, а Еврокомисията дори стартира антимонополна процедура срещу Газпром. Концернът пък никога не е изявявал готовност да се съобразява с антимопонолните правила на ЕС. Така погледнато, частичното изтегляне на руснаците от европейския пазар е напълно логично. Още повече, че тази нова ориентация на Газпром не засяга газовите доставки - газ ще продължи да се доставя. Икономическите противоречия и политическите противоборства обаче си остават.

Високи цени за непокорните

По шефските етажи на Газпром Европа отдавна се разглежда като източник на ядове, а Азия - като регион на бъдещето. Концернът сключи с Китай дългосрочен договор за доставки на суровини, за който се знае предимно едно: че съдържа неизгодни за Газпром, но затова пък благоприятни за китайските потребители условия. Газпром никога не следва само икономическата логика, защото като държавно контролиран концерн представлява и външнополитически инструмент на Кремъл. Инструмент, който Владимир Путин умее да използва като оръжие. Всякакви прояви на политическо непокорство Кремъл наказва с високи цени на газа. И обратно - на отстъпки в цената могат да се надяват онези, които послушно следват курса на Кремъл.

Истинска „газова” война за неплатени сметки се разгоря между Русия и Украйна през януари 2009 година. В резултат от това спря подаването на газ, преминаващ през украинска територия, а стотици хиляди европейци мръзнаха през въпросната зима заради един по същество политически конфликт.

01.2012 DW Europa aktuell Moderator Christian Trippe

Кристиан Трипе

Оттогава насам ЕС се опитва да пречупи монопола на Газпром на европейския вътрешен пазар. Търсят се нови доставчици, разработват се нови технологии за добив, а наличните електропреносни мрежи се свързват в една обща. Ключова роля трябваше да изиграе един собствен, независим от Русия газопровод в Югоизточна Европа, но този проект се провали, защото Кремъл разигра своите карти по-успешно.

Руският проект, замислен като конкуренция на европейския газопровод, носеше името „Южен поток”. Впоследствие обаче Кремъл и Газпром внезапно промениха намеренията си и го подмениха с „Турски поток”, който ще достига до гръцката граница. Оттам тръбата ще снабдява Западните Балкани и Унгария.

По руските тръби тече не само газ, но и политическо влияние

Този прекалено скъп проект никак не се вписва в азиатската стратегия на енергийния гигант. Той обаче е желан от (гео)политическа гледна точка, тъй като Путин има съвсем конкретни очаквания: заедно с газа, в страните от европейския Югоизток ще навлиза и руско политическо влияние. И то тъкмо в онези държави, които Брюксел и без друго счита за недостатъчно подготвени за европейското членство.

Европа би могла да създаде общ енергиен съюз, който да обединява цялата пазарна и преговорна мощ на 28-те държави-членки на Общността - като защита срещу Кремълския концерн. Този план е осъществим. Но тъкмо Германия е скептично настроена - по пазарно-икономически причини, както твърдят от Берлин. Истината обаче е, че германците поддържат по-особени отношения с Газпром - свързва ги общият им петролопровод "Nord-Stream", който преминава през Балтийско море.

Шефът на Газпром Алексей Милер обяви наскоро в Берлин, че неговият концерн е готов да преговаря с ЕС за въвеждането на единна цена на доставяния газ. Само че това едва ли ще е най-изгодният вариант за европейците, тъй като е сигурно, че няма да им предложат най-ниската тарифа. Но думите на Мюлер казват и нещо друго: Газпром очевидно се страхува от създаването на функциониращ Европейски енергиен съюз. И затова руският държавен концерн иска да го осуети на всяка цена.

Редакцията препоръчва

Реклама