По какво си приличат Орешарски и Борисов | Новини и анализи от България | DW | 05.03.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

По какво си приличат Орешарски и Борисов

Реформите в България се правят на парче, доверието в партии и институции е критично ниско, медиите са подчинени, а обществото е дълбоко разделено. Полина Паунова коментира изводите в доклада на фондация „Бертелсман“.

Реформите в България се правят единствено като инициатива, идваща от политици, а не са резултат на институционално търсене на подобрение. Поради това много неща в страната се правят "на парче", спират се от следващото правителство и се започват наново. Това е един от основните изводи в доклада на германската фондация “Бертелсман“.

Документът е посветен на състоянието на българската демокрация от 2013 година досега. Като големи проблеми в него се посочват подкопаването на свободата на медиите в България и изключително ниското ниво на доверие в парламента и политическите партии.

Само слаби оценки

“За пръв път през ХХI век България попадна в политическа нестабилност, характерна с отсъствието на консенсус и дълбоки пропасти, разделящи обществото. Тази липса на консенсус прави трудно, ако не и невъзможно, преследването на дългосрочни цели“, се казва в доклада. И още: няколко особено скандални случая на конфликт на интереси и корупция илюстрират как в България в огромни мащаби се пилеят публични ресурси.

Българските лидери говорят за правосъдна реформа и увеличиха усвояваните за нея европейски средства, но социологическите проучвания сочат, че резултатите от борбата с корупцията и престъпността намаляват. Авторите правят и едно впечатляващо с категоричността си заключение: "Ако не беше натискът от ЕС, планирането вероятно щеше напълно да изчезне от българската политика, дори като инструмент за дългосрочни секторни политики, да не говорим за политики в няколко сектора, изискващи висока степен на координация между отделните институции."

Всичко това си го знаем

Всички тези констатации, под една или друга форма, могат да бъдат направени всеки ден от всекиго след всяка новинарска емисия. Че реформите ще бъдат само пиар-стратегия (неизползвана досега), с която да бъде задържан интересът на избирателите или да бъдат привлечени като избиратели, бе ясно отдавна - още когато РБ и ГЕРБ правеха първите си стъпки към коалицията и се упражняваха в разговор за реформи. Че въпросните няма да се случат – също така беше ясно, защото би било странно да очакваме от хора, доказали своя апетит към властта, изведнъж да поискат сами да се откажат от порциите си.

От тази гледна точка докладът на „Бертелсман“ никак не може да ни изненада. Моментната снимка, която прави на държавата германската фондация, обаче обяснява кратко и съвсем просто какво се крие зад немощните опити за промяна в България.

Какво спъва промяната?

Bulgarien Proteste

"Бертелсман": българското общество е дълбоко разделено

Комплекс от три важни фактора пречат да се случи промяната. И тези три фактора са може би най-важните за развитието на една съвременна европейска демокрация.

В България липсват свободни медии, а партиите и институциите са напълно изчерпани от съдържание. И не на последно място – обществото е драматично разделено. Може много да се спори кой процес следствие на какво е. Но най-важният от всички изглежда разделението на обществото.

Дълго време след началото на прехода всичко беше подчинено на противопоставянето между една и друга група (и двете маргинализирани в масата си). До 2013 година тези демаркационни линии бяха запазени, но общото съжителство беше възможно. След издигането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС и многохилядните протести срещу кабинета „Орешарски“, продължили повече от една година, в обществото зейна непреодолима, на този етап, пропаст. И не, този процес не се дължи на кой знае какви различия в исканията на отделните групи хора – най-общо желанието на всички е да живеят нормално. Дълбокото разделение се дължи на факта, че нито една от групите няма своето политическо представителство, защото политическите формации изглеждат като една аморфна маса.

Еднаквостта

Затова и доверието в партии и институции е критично ниско. Същите тези партии и институции не просто подкопават свободата на медиите, както твърди германската фондация, а безпардонно са овладели информацията до степен на абсолютно еднозначна пропаганда. Оттам лавинообразно следват още няколко явления, изцяло погубващи опитите за демократичност в България.

Plamen Orescharski und Deljan Peevski

В случая даже не става въпрос за Пеевски

Липсата на адекватна информация води до липса на критерии от страна на обществото, което вече веднъж разделено, не успява да се ориентира в исканията си. Така още в зародиш гражданският натиск бива стъпкван. И стигаме дотам, че всички говорят за корупция, но никой не може да даде примери за нея. Затова и няма как тя да бъде изкоренена. Друго следствие: съдебната реформа е наложителна, но политическата класа успя да заблуди немалка част от обществото, че такава или е сторена, или че от нея изобщо няма нужда (зависи от поръчката, спусната на дадена медия).

Силно замърсената информационна среда, изцяло слелите се в една различни партии и липсата на каквато и да е последователна политика водят до категоричния и печален извод на „Бертелсман“: без външен натиск държавата не просто не би изглеждала демократична, тя не би направила никакви усилия да се впише в Европа. Което индиректно обяснява и защо разделението в обществото е напълно изкуствено. Въпреки желанието за промяна на политическата среда и въпреки опитите на гражданското общество, последните правителства изглеждат напълно еднакви в своето нехайство, корупция и желание да консумират властта. За да бъдат различими, политическите субекти не разчитат на идеология, стратегия или визия за промяна на държавата, а само и единствено на това, че дълбоките пропасти в обществото ще им осигурят симпатизанти от различни обществени групи - подкрепа, маскирана като електорално влияние. И в този смисъл няма никаква разлика между управлението на Орешарски и настоящето на Борисов. При това тук изобщо не става дума само за силното влияние на Пеевски.