Почти никой не вярва на медиите в България | Новини и анализи от България | DW | 13.02.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Почти никой не вярва на медиите в България

Съчиняване на компромати, жонглиране със слухове и непроверени информации, насаждане на нетърпимост и ксенофобия, в съчетание с автоцензура и липса на независимост - медиите и през 2015 останаха верни на себе си.

„Българският медиен бранш не може да избяга от лошата си слава“. Това констатира ръководителят на Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер“ Кристиян Шпар при представянето на резултатите от поредното проучване на българските медии през 2015 година, извършено съвместно с фондация „Медийна демокрация“.

Изследването констатира, че 65 на сто от българите не смятат медиите за независими. В България се наблюдават „различни видове влияния от политически фигури, медийни собственици и рекламни фирми“, а несигурните трудови отношения и автоцензурата допълнително ограничават медийната свобода. „И макар доверието към онлайн медиите да се е повишило, то е защото навиците на хората се променят, без това да означава непременно, че те вярват на тези медии“, отбеляза Кристиян Шпар.

Редакцията препоръчва

Всички наблюдатели на българската медийна среда през 2015, сред които са „Репортери без граници”, ОССЕ, и „Фрийдъм хаус”, единодушно й дават ниска оценка. В индекса за цялостното състояние на свободата, изготвен съвместно от американски организации като CATO-Institut и „Fraser”, германската фондация „Фридрих Науман” и др. България е поставена на предпоследното място преди Гърция с констатацията за наличие на „политически натиск и контрол върху медийното съдържание”.

Държавният департамент на САЩ в доклада си за състоянието на демокрацията и човешките права в света посочи, че „непрозрачната медийна собственост и голямата концентрация на медии в няколко конгломерата остават най-значимата слабост на българските медии”. Годишният Индекс на свободата на печата, издаван от „Репортери без граници” отреди на България 106-то място сред общо 180 наблюдавани държави. През 2014 г. бе достигната и психологическата граница на стотната позиция. Слабият резултат устойчиво постави България на последно място по свобода на медиите сред всички държави, членки на ЕС, се отбелязва в проучването.

Езикът на омразата е във възход

Изпълнителният директор на фондация „Медийна демокрация“ Орлин Спасов обобщи, че като цяло картината на медийната 2015 г. се характеризира с практическо отсъствие на позитивни промени и със запазване на статуквото. „Критиката, отправяна непрекъснато към медиите, постепенно започна да се възприема почти като естествен фон и шум, който няма капацитета да доведе до задействане на институциите, нито пък смущава работата на медиите. Партиите сякаш са по-силно заинтересовани от липсата на промени и от запазване на очевидно доста удобното за тях статукво“, каза медийният експерт.

Christian Spahr vom Medienprogramm der Konrad-Adenauer-Stiftung

Кристиян Шпар от фондация "Конрад Аденауер"

Спасов е обезпокоен и от това, че езикът на омразата е във възход. „Засилената употреба на езика на омразата се превърна в един от ключовите маркери за изключителна медийна поляризация и отвори пространство за тиражиране на крайни възгледи, често близки до расизма и ксенофобията. Казано иначе, през изминалата година в някои медии се наблюдаваше подмяна на аргумента с директен израз на омраза към опонента“, обобщи доц. Спасов.

Образът на „злото”

Анализаторката на фондация „Медийна демокрация“ Николета Даскалова от своя страна очерта допълнителни проблеми като преплитането на жълтото и сериозното, както и радикализирането на медийното говорене. Според Даскалова, таблоидният печат, подкрепен от свои още по-крайни онлайн партньори, е успял да конструира „мета образ на злото“, съчетаващ различни субекти: политическата класа и управляващите като цяло, граждани и неправителствени организации, правозащитници, либерално ориентирани активисти, Европейския съюз, САЩ и Турция, освен това роми, бежанци и мигранти, а сред медиите – основно изданията на „Икономедиа”, а понякога и медии като „Дойче Веле”, „Клуб Z” и „Медиапул”, посочи Николета Даскалова.

Тя очерта и инструментите, с чиято помощ се конструира образът на злото - фриволното съчиняване на компромати, жонглирането със слухове, спекулирането с непроверена и непроверяема информация, позоваването на неясни източници, всяването на страх и насаждането на крайна нетърпимост. Всичко това не само деградира качеството на журналистиката, но и срива цялостното ниво на обществено-политическия дебат, обобщи Николета Даскалова.

Реклама