Почина президентът на Туркменистан Сапармурат Ниязов | Новини и анализи по международни теми | DW | 21.12.2006
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Почина президентът на Туркменистан Сапармурат Ниязов

Почина президентът на Туркменистан Сапармурат Ниязов. Властите в Ашхабад съобщиха, че Ниязов е починал миналата нощ от спиране на сърдечната дейност. Тоталитарно властващият Ниязов управлява Туркменистан повече от две десетилетия. Изолацията на страната от останалия свят ще продължи и след смъртта на 66-годишния държавен глава, казва в коментара си Корнелия Рабиц.

Златна статуя на покойния Сапармурат Ниязов

Златна статуя на покойния Сапармурат Ниязов

Смъртта на Ниязов дойде внезапно, неочаквано. Никой в Туркменистан – поне така изглежда на пръв поглед – не можеше да си представи до този момент, че “Туркменбаши”, както Ниязов искаше да го наричат, е смъртен. Ексцентричният деспот беше наложил приживе истински култ към личността си. Вестниците публикуваха снимката му всеки ден, а телевизията показваше редовно как посещава училища или получава букети от усмихнати деца. Цялата страна бе осеяна от хиляди негови портрети и статуи, а на негово име бяха кръстени пристанище, ферми, военни поделения и дори един метеорит. Ниязов нареди да се сменят и имената на дванайсетте месеца на годината и на дните на седмицата с по-гръмки имена, на вече с тези на майка му и с неговото собствено име. Ниязов е и поет. Неговото псевдо-философско произведение “Рухнама”, политико-духовно ръководство в две части, бе задължително за изучаване от държавните служители, студентите и учениците. Ниязов, назначен за глава на съветската република през 1985-та година по времето на Съветския съюз, получи през 1999-та година от парламента на Туркменистан пълни правомощия за неограничен период от време. Народът на Туркменистан, държан в клетката на сталинисткия режим, подтискан, изолиран и индоктриниран, не биваше да знае за болестта на политическия си лидер. Сега целият този народ е призован да участва в колективна траурна церемония в памет на Туркменбаши. Построен е вече мавзолей, знае се и кой ще заеме поста временен президент. Въпреки това се шири несигурност относно бъдещето на туркменистанската държава.

Ниязов естествено не се е погрижил за уреждането на въпрпоса кой ще е негов наследник начело на държавата. Синът му живее в чужбина и засега няма политически амбиции, а местните политици са чисто и просто марионетки в сянката на великия държавен глава. Опозиционерите – прогонени или пък в затвора – са прекалено малко.

С оглед на това как би могло да изглежда бъдещето на Туркменистан? Дали внезапната кончина на Ниязов би могла да се възприеме като шанс за свобода? Или пък по-скоро като начало на свирепа битка за власт в една страна, в която чуждестранните музика и филми са забранени, в която медиите са изцяло зависими от цензурата на държавния апарата, в която фактически няма граждански права. В една такава държава няма надежда за промени в положителна насока. Всичко да си остане по старому е май най-вероятната, макар и ужасяваща перспектива.

Въпреки тази перспектива Ашхабад ще привлече вниманието на световната общественост. Не само автократите от останалите центално-азиатски държави, но и Русия и САЩ ще се опитат да наложат влиянието си в туркменистанската държава, която разполага с огромни петролни залежи.

Реклама