Почина Микеланджело Антониони | Начало | DW | 31.07.2007
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Почина Микеланджело Антониони

Почина големият италиански кинорежисьор Микеланджело Антониони. Първите реакции обобщава нашият римски кореспондент Грегор Хопе:

default

Антониони, смятан единодушно за една от най-влиятелните фигури в историята на киното, почина на 94 години. Семейството му съобщи, че легендарният италиански режисьор починал кротко снощи, седейки в любимото си кресло в дома си във Ферара. Неговото творчество, на първо място филмите “Фотоувеличение” (1966) и “Забриски пойнт” (1970), оказаха голямо влияние върху формирането на младото поколение кинорежисьори.

Антониони беше интелектуален творец, а не автор на касови филми. Работите му са твърде неежедневни и изискват голяма концентрация от страна на зрителя. Той беше изпреварил времето си – както явно и той самият усещаше понякога:

“В действителност биваме спъвани, тъкмо тук в Италия, от собствените си ограничени възможности, от средствата, изобретанията, които се допускат. Иначе бихме могли да се изразяваме с повече фантазия, по-богато и убедително – както правят американците.”

За американския режисьор Мартин Скорсезе, Антониони беше един от най-големите артисти на 20 век. “Той беше маестро за моето поколение, както и за по-младите режисьори” – заяви Скорсезе.

Според спецалистите Антониони беше за киното онова, което беше Пикасо за изкуството и Джойс за литературата. И тримата образуват съставна част от модерното движение, което се опитва да внесе нови моменти и нов език в изкуството. Канадският експерт Глен Нортън казва: “Едва към края на 50-те години езикът на модернизма навлиза пълноценно в киното, благодарение на Микеланджело Антониони.”

Филмите му никога не спечелиха Оскар, но в 1995 той бе отличен за цялостното си творчество. Германският режисьор Вим Вендерс, с когото снимаха филма “Над облаците”, го нарече “най-големия живописец на киното”. И това е вярно в буквалния смисъл на думата: освен че беше писател и художник, за работата на Антониони бяха характерни картините, а не езика. За разлика от повечето си колеги той се интересуваше много от проблемите на контакта между хората, от отчуждението и предизвикващите страх сили на модерния живот. Освен това той беше в състояние да гледа съвсем трезво на света, както и на собствената си работа:

“Страстта е истинска, но не винаги изразена както трябва. Просто защото режисьорът не винаги е в състояние да предаде точно своите мисли, чувства, вдъхновение и идеи.”

Филмът “Фотоувеличение”, в който един фотограф се чуди дали това, което е уловил с камерата си, е убийство или не, въплъщава най-добре подхода му към киното. В последната сцена на филма, с която Антониони се издигна до равнището на култов режисьор, няколко души играят тенис с въображаема топка. Тълкуването на специалистите е, че образите могат да подлежат на интерпретация, че са несигурни също така, както и думите.

Онези, които познават произлизащия от богато семейство Антониони, казват, че е бил марксист. Но той самият беше пълен със съмнения: “Опитвате се да ме представите като някакъв философ на модерния живот – каза той веднъж на един американски критик, - какъвто аз изобщо не мога да бъда.”