Потопът - фактите до този момент | Новини и анализи от България | DW | 23.06.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Потопът - фактите до този момент

Най-малко 14 са жертвите на наводненията във Варна и Добрич. След отърсването от първоначалния шок идва ред на парливите въпроси: кой носи вина за тяхната смърт? Само природата ли? Татяна Ваксберг обобщава фактите:

Щетите от наводненията все още не могат да бъдат изчислени, заяви вицепремиерът Даниела Бобева. Но вече се появиха публикации, в които се твърди, че дъждовете са унищожили една четвърт от зърното, удавили са туристическия сезон в Албена и по Варненското крайбрежие, разрушили си обширни части от пътната инфраструктура. От агенция „Пътна инфраструктура“ вече съобщиха, че държавата ще отпусне между 10 и 15 милиона лева за ремонт на пътищата в залетите райони, и уточниха, че „Проходът на Републиката“ ще бъде възстановен преди края на юли.

В същото време община Варна обяви, че на всеки пострадал ще бъде отпусната еднократна помощ в размер на 325 лева. А Министерски съвет увери, че е готов за еднократна финансова помощ за близките на загиналите, която ще възлиза на 10 000 лева.

Според еврокомисаря Кристалина Георгиева, за момента не се налага помощ от Европейския център за реакции при кризи. По думите на Георгиева българската система за гражданска защита засега се справя с положението.

Кой е виновен?

До този момент са идентифицирани две възможни причини за случилото се. Те се свеждат до думите „незаконно застрояване“ и „обезлесяване“. И за двете се говори поне от десетилетие. Сега е времето да видим резултата.

Според зелените организации, дърветата са естествена бариера пред образуването на приливни вълни по време на силни дъждове, но именно горите се изсичат незаконно от години насам. Любителски снимки от къмпинг „Градина“ показват каравани, потънали в придошлите води - не е имало какво да спре водата, след като строителството в района унищожи естествената бариера, която представляваха дюните.

Друга причина беше обявена още през нощта след потопа - наличието на временни постройки в отводнителното дере. Твърди се, че дерето не е било поддържано, нито инспектирано, нито пък са взимани някакви мерки след сигналите за проблеми, постъпвали години наред.

Дотук отговорност носят няколко министерства и общината. Но най-вече една трета институция - прокуратурата, която нито образува дела за тези нарушения, нито направи проверки, нито пък показа, че изобщо има желание и воля да вземе отношение по въпроса с обезлесяването и незаконното строителство.

Да помогнем

На фона на бездействащата държава хората се организират сами - за да помогнат с каквото могат на пострадалите. Наблюдаваме този феномен за втори път - първият беше миналата година, когато бе създадена групата „Приятели на бежанците“. Тя се роди, след като стана ясно, че държавата гони, бие и унижава бежанци, вместо да им помага. Днес „Приятели на бежанците“ помагат със съвети на новосформираната група „Да помогнем на Аспарухово“.

В София има няколко пункта, където могат да се дарят храни, дрехи или медикаменти. В организацията по опаковането и доставянето им са включени представители на Български пощи, компании за автобусни превози и частни спедиторски фирми, а ватмани от трамвайното депо колективно се присъединиха към усилията на стотици други хора, отпътували за Варна. Фотографи организират благотворителна изложба, певци замислят благотворителен концерт, а община Пловдив обеща, че ще подпомогне пострадалите със 100 000 лева от своя бюджет. Българският олимпийски комитет също обяви, че ще отпусне финансова помощ.

Над 600 хиляди СМС-а са изпратени за дарителската кампания в помощ на Варна, Добрич, Велико Търново и други пострадали градове. Продължават да постъпват парични дарения и на сметката, открита от БЧК. Междувременно организацията съобщи, че вече не приема дрехи, тъй като е събрала достатъчно.

Но има и още нещо: фактът, че нараства броят на хората, които искат да помогнат лично, а не чрез дарителски кампании, ясно изразява недоверието към институциите и груповите инициативи.

Редакцията препоръчва