Последният европеец | Новини и анализи от Европа | DW | 02.11.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Последният европеец

Само година след като оглави ЕК, Жан-Клод Юнкер е поставен в ситуация да наблюдава безпомощно как "неговият" Европейски съюз все повече се рони. Това пише в коментара си Холгер Роман от ARD.

Никой не може да обвинява Жан-Клод Юнкер, че разкрасява нещата. Когато наскоро в Страсбург той описа актуалното положение на ЕС, думите му приличаха повече на предупреждение, отколкото на юбилейна реч. "ЕС не е в добро състояние", призна той тогава.

Загриженият му тон не се дължи на липсата на успехи или достатъчно самоувереност. Независимо от това, че една година след като оглави ЕК той изглежда понякога уморен и примирен, Юнкер си остава един от най- ангажираните участници в политическия дебат в Европа. Човек, който умело използва ограничените възможности на поста си и който винаги намира подходящите думи. Само дето през тази хаотична първа година от избирането му за шеф на Комисията нямаше много поводи за празнуване. Или както призна самият той: "На ЕС му липсват две неща: Европа и съюзът."

Целостта на ЕС е застрашена

Сигурно има хора, които се присмиват на Юнкер заради типичния му сарказъм. Но на фона на незавидното положение на Европа в момента всякакви усмивки стоят не на място. И при встъпването в длъжност на новата Комисия преди 1 година не стояха много добре нещата със сътрудничеството в ЕС и доверието на гражданите в европейските институции. Самият Юнкер тогава предупреди, че ни остава последен шанс да убедим хората в предимствата на Обединена Европа и да възвърнем загубеното доверие на съюза.

Жан-Клод Юнкер се вижда като "политически председател" на ЕК. Той иска да ръководи, а не да администрира, и да превърне ЕК в тайно правителство на Европа. Една задача, която произтича от ясния вот на Европейския парламент. Защото за първи път от основаването на съюза евродепутатите на практика наложиха на правителствените шефове своя кандидат. Осъществяването на практика на разширените правомощия обаче донесе само частични успехи. Първо криволичещата Гърция постави на изпитания търпението на европейските партньори, а от лятото насам се разрази бежанската криза, която държи в напрежение целия континент. Към това се прибавя и икономическата несигурност в много европейски страни и тлеещият конфликт с Русия. Повече от всякога вътрешните противоречия и външните заплахи застрашават целостта на ЕС.

Brüssel Belgien Flüchtlingsgipfel Sondergipfel Balkan Route Jean-Claude Juncker Boyko Borisov

С българския премиер Борисов на мини-срещата на върха за бежанците

Опитът - силната страна на Юнкер

Жан-Клод Юнкер обаче се налага като амбициозен кризисен мениджър на всички фронтове - много често на ръба на изтощението и въпреки съпротивата на страните-членки. Той се бори като лъв за своята инвестиционна програма на стойност 300 милиарда евро, която трябва да осигури икономически ръст и да създаде работни места в Европа. Когато германският финансов министър заплаши Гърция с изхвърляне от еврозоната, Юнкер застана на страната на гърците и се опитваше зад кулисите да постигне помирение. И днес, когато отново се издигат огради по границите и се води спор за миграционните квоти, шефът на ЕК държи на общоевропейско решение на проблема. "Ако и другите бяха толкова активни колкото Комисията в усилията за овладяването на бежанската криза, днес щяхме да сме много по-напред. Не, ЕК не е заслужила критиките", уверява Юнкер.

Със своя план за общоевропейска миграционна политика и справедливо разпределение на бремето обаче Юнкер чука на затворени врати. На този етап не му остава нищо друго освен да апелира към съвестта на европейските правителствени ръководители на различните срещи на върха и да продължава да се бори срещу националните егоизми. В същото люксембургската данъчна афера "Люкслийкс" му тежи много. Неговият дългогодишен опит и способността му някак да удържа съюза обаче имат по-голяма тежест. А съвсем скоро се очаква да се открият нови възможности той да докаже тези свои качества: например когато наближи британският референдум за членството в ЕС или на "финала" на Трансатлантическото споразумение за партньорство (ТПТИ).

Реклама