Последните години на НРБ: дали и днес не е същото? | Новини и анализи от България | DW | 21.01.2020
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Последните години на НРБ: дали и днес не е същото?

Последните години на НРБ бяха време на цинизъм, безразличие и конформизъм. Мъртви думи, парализирано общество, безсилие и бягство от реалността. Почти същият похлупак е надвиснал сякаш и над днешна България.

Коментар от Александър Андреев:

Помните ли втората половина на 1980-те години в НРБ, късния Живков, малко преди "залез слънце"? Тези пет години могат да се поберат в пет думи: безвремие, цинизъм, конформизъм, безразличие, ескейпизъм.

Защо да ги помним ли? Ами защото над днешна България сякаш е надвиснал почти същият похлупак както тогава. И не става дума само за смога над София.

Безвремието от 1980-те

Затискаше ни усещането за спряло време. Тодор Живков и Лили Иванова бяха вечни и вездесъщи. От пленум на пленум се повтаряха едни и същи мъртви думи. В тази страна просто няма какво да се случи, казвахме си в онези години. Дали и днес не е същото?

Редакцията препоръчва

Цинизмът от 1980-те

Всички знаеха, че властта лъже, но какво от това? "Те ни лъжат, че ни плащат, ние ги лъжем, че работим." Важните и ценни неща задължително се набавяха "по втория начин", законността беше пълен фалшификат, а главната философия гласеше: Аз да подредя себе си и семейството, пък оттам-нататък… Дали и днес не е същото?

Конформизмът от 1980-те

С някои микроскопични изключения (Русенския комитет!) опозиция нямаше. Огромното мнозинство се беше нагласило в уютния пашкул на безвремието и мъртвия език. Общественото тяло беше в парализа и само от време на време рефлекторно помръдваше по някой пръст или примигваше с око. А днес? Сега опозиция може и да има, но парализата на общественото тяло си е същата. И окото пак само примигва.

Безразличието от 1980-те

Съветският съюз се тресеше от промените, Москва и Вашингтон се сближаваха и разоръжаваха, в Чехословакия, Унгария и Полша пластовете се раздвижваха, вече дори миришеше на обединена Германия. А в България само една шепа хора четяха какво става в СССР и по света. И това беше. Блатото дори не бълбукаше. А през 2020 година? Днес телевизионните новини показват 30 минути престъпления и инциденти. Външният свят сякаш не съществува. Всички играят хоро.

Ескейпизмът от 1980-те

В задимената панелна кухня, пред салатката и ракийката, в бунгалото в Китен, пред телевизора с някой чешки или бразилски сериал - българският човек от втората половина на 1980-те години беше перманентен беглец от собствения си монотонен живот. Криеше се понякога и на вилата, където четеше художествена литература. Вилата и преводната книга бяха обект на желание и носталгично убежище. А днес? В кухнята вече има плазма. Вместо Китен - Халкидики. Сериалите са турски. Геймърите се крият из своите измислени светове, а хипстърите ходят на СПА. Няма спор, по-добре е, отколкото през 1980-те. Но общественото тяло пак няма сили да се издърпа за косите от блатото на застоя.

Добре дошли в безвремието!

*****

Разгледайте и тази фотогалерия:

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание

Реклама