Последна надежда за Франция | Новини и анализи от Европа | DW | 24.04.2017
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Последна надежда за Франция

Какво ли се случва във втората по големина държава в ЕС, щом една крайна популистка с архаични възгледи успява да постигне подобен триумф? - пита Бернд Ригерт по повод изборния резултат на Марин льо Пен.

Можеше да бъде и по-лошо, но независимо от това резултатът от първия тур на президентските избори във Франция не е успокояващ. Дясната популистка Марин льо Пен отива на втори тур, което е най-големият успех в досегашната ѝ политическа кариера. Тоест - една необуздана националистка върви стремително напред и нагоре. Откакто пое ръководството на партията от ръцете на баща си, тя води „Националния фронт” от успех към успех: на местни избори, на европейски избори, а сега и на президентските избори. Какво ли се случва във втората по големина държава в ЕС, щом една политичка със завчерашни възгледи и зловещ стратегически талант съумява да се добере до подобни триумфи?

Горчива победа

Марин льо Пен не събра най-много гласове, но беше много близо до първия в класирането. А това е сензация - и горчива победа за всички истински демократи. Последната надежда сега е либералът със социалдемократическа ориентация Еманюел Макрон. За него гласува разумът, не емоцията. Така че на втория тур след две седмици е важно за Макрон да гласуват разумните хора, независимо дали са съгласни с неговата политическа ориентация. Социалисти и консерватори трябва се обединят в подкрепа на 39-годишния сравнително неопитен представител на истаблишмънта. Защото сега залогът е един: да се дава колкото е възможно по-малко терен на Марин льо Пен и нейните националистически мечтания за заграбване на властта.

Някои наблюдатели предупреждават, че на втория тур може да възникне „ефектът Тръмп”. Тоест - популистите неочаквано да наберат подкрепа. Във Франция обаче такова нещо е практически невъзможно. Причината се крие и във френската избирателна система, която дава на избирателите два шанса - на първия тур те могат да дадат глас на протеста си, но на втория тур получават възможност да гласуват с разума си.

Бернд Ригерт

Бернд Ригерт

Еманюел Макрон най-вероятно ще влезе в Елисейския дворец, но независимо от това вчерашното гласуване беше последно предупреждение. Неговите предшественици, консерваторът Никола Саркози и злощастният социалист Франсоа Оланд, не успяха да обновят Франция и да прокарат необходимите икономически и обществени реформи. В отговор на това французите масово гласуваха не само за крайната десница, но и за крайната левица в лицето на традиционния комунист Жан-Люк Меланшон. Което пък означава, че почти половината гласоподаватели отхвърлят сегашната система. Нито една от двете основни партии не успя да класира свой кандидат за втория тур - и тъкмо на това трябва да обърне внимание Еманюел Макрон. Той трябва да придърпа към центъра всички онези разколебани французи, които се боят от мигрантите, които се чувстват икономически маргинализирани и изолирани от своите елити. Задача, която няма да е никак лесна.

Европа не може да продължава по старому

Всички в ЕС, които вчера следяха гласуването със затаен дъх, засега могат да си отдъхнат. Франция ще остане в еврозоната и няма да излиза нито от ЕС, нито от НАТО. Защото тъкмо такава опасност съществуваше, ако бяха победили Льо Пен или Меланшон. Ясно е обаче и друго: европейците просто не могат да продължават по старому. Защото позицията на Франция като крайъгълен камък на ЕС редом с Германия изобщо не е толкова непоклатима, колкото си мислеха мнозина. Макрон ще предяви изисквания към ЕС - той се стреми към данъчни облекчения и изисква от Германия да снижи своя плюс в търговския баланс с Франция. За канцлерката Ангела Меркел това означава, че определено не може да разчита на безоблачен тандем, но тя просто е длъжна да помогне на Макрон. А Европа трябва да докаже на французите, че си заслужава да гласуват разумно срещу популизма и изолационизма.

И още нещо: този път социологическите прогнози се оказаха точни. А това означава, че не бива да губим доверие в демоскопите - независимо от провалите им при Брекзита, избора на Тръмп и гласуването в Холандия.

Редакцията препоръчва

Реклама