Последна воля в интернет | Начало | DW | 22.02.2010
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Последна воля в интернет

Представете си, че напишете имейл на приятел, а получавате в отговор некролог, написан от самия покойник. Този сценарий може скоро да се осъществи сред шведските интернетаджии.

default

Дигиталното завещание не е измислица

Обширен етаж в индустриална сграда в заден двор, недалеч от центъра на Стокхолм. Около 5-6 семпли, черни писалища. Млади хора са седнали пред лаптопи. Лиза Гранберг и Елин Тайбринг са отворили преносимите си компютри и обсъждат дизайна на сайта си "МайУебуил". Над тях с големи букви е изписано "Дигиталното ми завещание". Съставянето на завещанието е детска играчка, казва Лиза Гранберг, една от двете основателки на "МайУебуил".

"Правиш си акуант и ни информираш на кои провайдъри си клиент и къде да извършим промени след смъртта ти. Споделяш ни например данните си за достъп до Фейсбук, които ние съхраняваме закодирани. Определяш дали по-късно да закрием акаунта ти или пък да ъплоудваме определени елементи. Когато получим от данъчните власти информация, че си починал, осъществяваме последната ти воля."

Logos der Online Communities Facebook Twitter und Xing

Знаем ли всичко за приятелите си в социалните мрежи?

"Живеем" все по-често в интернет

Необикновената идея за бизнес е разработена от дизайнерката Гранберг заедно с приятелката й Елин Тайбринг. От позните двете чули за случаи, при които починали хора, но близките им не можели да изтрият виртуалните им профили, защота нямали паролата или ника на юзъра. В една своя курсова работа Елин Тайбринг установила, че това съвсем не е рядкост.

Животът ни се разиграва все повече в интернет - до тази констатация стигат Гранберг и Тайбринг във фирмения рекламен клип на сайта си. Т.н. социални медии като Фейсбук и Туитър имат милиони юзъри, всеки месец в интернет се качват милиони и милиони снимки. Става дума за това да се накарат другите да участват в живота ти. Но част от живота е и смъртта, е установил изследователят на медиите Андерс Ларссон от университета в Упсала. Той дава следния пример:

"Един юзър в мрежа за игри, ползващ името на образ от фентъзи-играта "Уърлд ъф Уоркрафт", бе загинал при пътно-транспортно произшествие. Другарите му от играта му устроиха вилтуално погребение в рамките на компютърната игра, което заснеха допълнително на видео като спомен за него"

BdT Das kleinste Buch der Welt

Хората се нуждаят от религиозните ритуали

Хората - ритуални същества

Друга възможна форма е съществуващ сайт да се превърне в паметно място, както е било направено в случая с едно 15-годишно момиче, убито от познат миналата година. Андерс Ларссон не е учуден:

"Това показва, че ние сме ритуални същества. Макар и да обичаме да си внушаваме, че сме много светски и не се нуждаем вече от никакви религиозни ритуали. Ала примерът с паметните сайтове сочи, че имаме тази потребност до ден днешен. Погребален ритуал в интернет е, като че ли отиваме на нечий гроб и полагаме цвете".

А който е мъртъв, трябва да има и правото да тегли финална черта и в интернет, смятат основателките на МайУебуил. Срещу 20 евро годишно те съхраняват желанията на клиентите си.

Редакцията препоръчва