Последната битка на фанатиците | Новини и анализи по международни теми | DW | 08.07.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

От света

Последната битка на фанатиците

Хаос, насилие и десетки жертви - така изглежда Египет днес. Въпреки това няма как да не признаем, че свалянето на Морси от власт беше правилното решение, пише политологът с египетски корени Хамед Абдел-Самад в "Шпигел".

Винаги, когато ислямистите са посягали към властта, е имало два възможни сценария. Единият предвижда управление с желязна ръка, в случай че завземането на властта е било успешно. Другият пък предвижда истински кървави бани, до които се стига когато опитите на ислямистите се окажат неуспешни, както се случи в Алжир в края на 1980-те години.

Миналата седмица намесата на военните в Египет осуети първия вариант. Сега обаче се засилват опасенията, че е възможно нещата да тръгнат към втория. През последните дни "Мюсюлманските братя" пуснаха своите милиции на улицата да стрелят срещу хората и да нагнетяват сред тях ужас и страх. Надеждата им е, че така биха могли да върнат на власт техния президент.

Те обаче не са разбрали духа на новото време. Те пропуснаха факта, че няма как да създадат нова диктатура в ерата на глобалните комуникации. Те се опитваха да използват демокрацията като Троянски кон, за да се доберат до властта, след което да я разрушат отвътре. Подобно на Мубарак, "Мюсюлманските братя" се опитаха за отрицателно време да си осигурят контрол върху всички държавни институции. Техният съюз с Хамас се превърна в заплаха за сигурността на Синайския полуостров и отне живота на десетки египетски военни, а тяхната аматьорска икономическа политика докара страната към разруха.

Предотвратената катастрофа

Тъй като Египет няма парламент, който да започне процедура по импийчмънт на президента, народът реши да прибегне до един изпитан метод - уличния натиск. А военните трябваше да се намесят, за да предотвратят избухването на гражданска война между привържениците и противниците на Морси и да ликвидират опасността от изпадането на страната в икономически колапс.

За бюрократите на Запад действията на египетските военни са един обикновен преврат. Всъщност много рядко се случва всички да са на едно мнение - и талибаните, и Хамас, и американското правителство, и канцлерката Меркел. Ето, че сега обаче това се случи - за всички тях свалянето на Морси е удар срещу демокрацията. Но нима в случая може да се говори за истинска демокрация? Факт е, че ислямистите бяха на път да върнат Египет в Средновековието и да разширят властта си в редица страни от арабския свят.

Изтласкването на "Мюсюлманските братя" от властта поставя началото на края на ислямизма в Египет. А тази страна винаги е била център на радикалния ислям. Следователно интервенцията на военните от миналата седмица може да се разглежда като действие в защита на свободата на египетските граждани в Египет, както и на тези, живеещи на Запад.

Ägypten Krise Proteste Auseinandersetzungen Herz Kampfjets 07.07.2013

Свалянето на Морси беше без алтернатива, пише Х. Абдел-Самад

Започна последното сражение

Да, изборът на Морси беше демократичен и напълно легален. Има обаче съществена разлика между легално и легитимно. При легалното става въпрос за спазване на законите, а легитимността е процес. Затова, според мен, от няколко месеца насам Морси не е легитимен държавен глава. Веднага след като беше избран той погази всички свои обещания и се отрече от демократичните ценности. С оспорвани декрети той застана над закона и допусна милициите на "Мюсюлманските братя" да окупират Конституционния съд, за да попречат на съдиите да постановят забрана на ислямската конституция на страната.

Извънредната ситуация изисква и извънредни мерки. Това, което извърши армията на 3 юли, не беше истински пуч, а операция за освобождаване на заложници. Защото Морси и "Мюсюлманските братя" бяха взели страната за заложник в името на демокрацията. Те бяха тези, които извършиха пуч - срещу демокрацията и волята на повечето египетски граждани.

Ето, че сега ислямистите свалиха маската си и отново говорят на езика, който владеят най-добре - на езика на насилието. В Кайро и в Александрия, на Синайския полуостров и в Южен Египет те се опитват да върнат със сила сваления президент. Равносметката от това са десетки убити и стотици ранени.

Последната битка на фанатиците започна. Това е битка, която те ще загубят.

*Хамед Абдел-Самад е политолог, историк и писател. Той е роден и израснал в Египет. От 1995-та живее в Германия.

АГ, ШО, ДПА Е. Лилов; Редактор: М. Илчева

Редакцията препоръчва

Реклама