Посланикът в Белград: ″Не съм шпионин!″ | Новини и анализи от България | DW | 28.12.2010
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Посланикът в Белград: "Не съм шпионин!"

Посланикът на България в Белград Георги Димитров, който е бил сътрудник на бившата ДС, се прибира окончателно в страната. Александър Андреев разговаря с него за съвместимостта на дипломацията и шпионажа.

Списъкът с посланици <br> агенти на ДС е дълъг

Списъкът с посланици
агенти на ДС е дълъг

А. Андреев: В изнесеното от комисията на Евтим Костадинов пише, че през 1987 година сте регистриран, били сте сътрудник на Второ главно управление, отдел ЧЖ, и после на Първо главно управление. Какво означава всъщност ЧЖ?

Г. Димитров: ЧЖ означава чужди журналисти. Относно Второ главно управление отдел чужди журналисти - тук имаме типичен случай на неточни и неверни, и дори несъществуващи данни, защото това не е нищо повече от един неосъществен опит за ангажиране. Оттам нататък има мое сътрудничество с Първо главно управление (Външно разузнаване), което аз не отричам.

Spionage Fenster

Димитров: "Не съм доносничил, не съм и шпионирал"

"Ако тогава съм бил агент, то сега трябва да съм суперагент"

Става въпрос за няколко външно-политически информации, които съм написал по тази линия. Веднага искам да кажа, че противно на това, което се слага като етикет, тук не става въпрос за донос срещу когото и да било – български, или чужд гражданин, не става въпрос за шпионска дейност срещу която и да е чужда държава. Тези Джеймсбондовски похвати въобще не са ми известни, освен от филмите. Твърдя, че не съм доносничил, твърдя, че не съм шпионирал, твърдя, че не съм работил срещу нито една чужда държава. И ще ме попитате какво сте правили тогава. Казвам ви, писал съм външнополитически информации, които пиша оттогава досега, и без да съм свързан със служби. Аз ходих и четох папката си и оценявам доста слабо тези информации, които съм писал преди 20 години. Ако тогава съм бил агент, то сега трябва да съм суперагент.

А. Андреев: А как вашите домакини в Белград посрещат тези информации? Имате ли някакъв отзвук, имате ли усещането, че вашето минало може да обремени двустранните отношения и да доведе до криза на доверието отчасти?

Г. Димитров: Съденията за мен датират от повече от 3 години. Нали не си представяте, че съответните сръбски власти не са забелязали тези съобщения? За тези години не е имало никаква реакция на това, което е било написано в България. Нещо повече – аз твърдя, че през всичките тези 5 години дейността ми е била абсолютно прозрачна и пред сръбските власти, и пред колегите ми дипломати, и пред всички представители на бизнеса, на културата – кметове, общински власти, които най-добре могат да кажат, почувствали ли са те в моите контакти и в работата ми с тях нещо, което да ги кара да си задават подобни въпроси.

Но ще споделя нещо актуално, което нямаше как да не стане след истеризирането на въпроса в България. Точно днес*, това е предпоследният ден от моя престой тук, защото аз се прибирам в България окончателно, днес във вестник Курир се появи една статия, която се нарича “Българските дипломати са шпионирали в Сърбия”, където е описано не само моето досие, в смисъл на изнесеното, а са споменати и други колеги. Можете да отворите сайта на вестника и да видите форума му. В един постинг пише нещо от рода на: “Ха-ха-ха, български шпиони работят срещу нас” или “Всичко е наред, хората работят по свой начин”.

Symbolbild Top Secret

Димитров: "Джеймсбондовските похвати са ми напълно чужди"

Всички дипломати - шпиони?

А. Андреев: Във всички бивши социалистически страни, но и в голяма част от останалия свят има много хора, които смятат за нещо съвсем нормално дипломатите да сътрудничат в една или друга форма със съответния шпионаж, със съответното Външно разузнаване, да имат и скрита, сенчеста страна на своята дейност, или поне част от дипломатическия персонал да работи под прикритие за тайните служби на своята страна.

Лично аз намирам това вече за неуместно, за неправилно, това според мен е практика от 19 век, която в днешния отворен и открит свят с международни структури като Европейския съюз и НАТО, според мен, няма място и тъкмо срещу нея или около нея трябва да се води един обществен дебат. Особено след публикациите на Уикилийкс светът вече е съвсем различен и шпионите нямат място в дипломатическите мисии, така мога да формулирам тази теза. Какво е Вашето мнение?

Интервюто продължава на втора страница

Г. Димитров: Аз бих поспорил с Вас, но разбира се, това е обект на друг разговор. Не бих се съгласил, най-малкото защото Ви казах, аз не се чувствам разузнавач и може би не съм достатъчно подготвен. Така, че дори и да се съглася с Вас, ние отваряме този дебат 20 години по-късно!

А. Андреев: Никой не отваря изобщо дума за активните служители или сътрудници на Националната разузнавателна служба, които в момента работят под дипломатическо прикритие. Навсякъде по света според мен те са десетки, ако не стотици!

Wirtschaft Geschäftsmann mit Aktentasche

Краят на една дипломатическа кариера

"Всичко се поставя под съмнение"

Г. Димитров: Не искам да влизаме в дебрите, в лапите на законите, господин Андреев! Така, че ще се въздържа от коментар. Става въпрос (в случаите, които аз описвам и за които ме питахте) за това, което ме е ядосало. Първо Ви казвам че 90 процента от случаите сигурно са като моя, и второ – 20 години след това го отваряме този дебат. Помислете, аз съм постъпил във Външно министерство 1983-та година, говорим за време, което е между 1988 и 1991, тоест аз съм бил в началото на пътя си тогава.

Впрочем 1991-а година аз бях трети секретар. Вие знаете какво означава това. Едно доста ниско стъпало на дипломатическата йерархия. Нито съм правил кариера по този начин, нито съм взел една стотинка от това, твърдя го абсолютно категорично… И всичко, което съм направил в следващите 21 години пред очите на всички хора, сега се поставя под съмнение. Ако се гледа едно по едно, всичките схеми ще рухнат.

Свидетели на една невежа дискусия?

Човек трябва да не е със всичкия си, за да мисли, че има някакви тайни мрежи, които още работят 21 години! Къде е тази държавност? Тревожи ме това, че първо се прави дискусия, която е до голяма степен една невежа дискусия. Защото хората не знаят много неща, не познават фактите, и това незнание се използва, за да се прави една невежа, бездарна дискусия. Второто е, че по този начин, тъй като въпросът е политически чувствителен, но поради първото той се превръща в един манипулативен въпрос, в една манипулативна дискусия, в която хора като мен нямат трибуната да се изказват. И Вие сте първият, между другото, който ме търси по този въпрос, за което съм Ви безкрайно благодарен. Категорично искам да Ви кажа, за да не излезе, че себе си защитавам, аз съм реализирал се човек, не става въпрос за позиция, става въпрос за авторитет и уважение, което съм градил с годините. Голямото мнозинство, да не кажа всички от тези колеги, които са споменати в този списък, са лоялни дипломати на демократична България, като много от тях имат сериозен принос в хубавите неща, които се случиха в българската външна политика за тези 20 години.

*Интервюто е взето на 27 декември 2010

Страници 1 | 2 | Цялата статия

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание

Реклама