Портрет на новия пакистански министър-председател

Джилани положи клетва пред президента Мушараф - тъкмо пред човека, който през 2001 го хвърли за пет години в затвора, уж заради злоупотреба със служебното положение като председател на парламента. Същият този Юсюф Раза Джилани, верният съратник на убитата Беназир Бхуто, стана сега министър-председател на Пакистан:

"Извеждането на страната от кризата не е задача само на една партия. Трябва да се обединят всички политически и икономически сили, ако искаме да преодолеем кризата. Парламентът трябва да стане върховната институция в страната."

Джилани избягна всякакви нападки срещу президента Мушараф, но още в първото си изказване като премиер бе пределно ясен:

"Арестуваните съдии трябва да бъдат незабавно освободени."

Само минути по-късно полицията раздига бариерите пред къщата на върховния съдия Чаудри. Президентът Мушараф го бе свалил от заемания пост и поставил под домашен арест. Първото официално действие на Джилани представлява един пределно ясен сигнал.

Новият пакистански премиер произлиза от богато семейство от Пунджаб, най-голямата и най-важна пакистанска провинция. От близо един век насам неговата фамилия играе централна роля в националната политика. Джилани се води за обективен, прагматичен и действен - както и за човек, който притежава нюх за нуждите на населението:

"Ние съзнаваме много добре проблемите на нашата нация: растящи цени, липса на ток, бедност, безработица. С нашата стодневна програма ние ще докажем, че възнамеряваме да работим сериозно за благоденствието на Пакистан. Ние не сме господари, а служители на Пакистан."

Силни думи от човека на една партия, известна също заради шуробаджанащината и корупцията. Впрочем колко сериозен е Джилани се разбра още през 90-те години, когато като председател на парламента той се наложи срещу премиера Беназир Бхуто и издейства освобождаването от затвора на опозиционните политици.

Първата реч на Джилани пред парламента изобилстваше с позоваване на покойната Бхуто. Само благодарение на нейната жертва станала възможно победата срещу лагера на президента Мушараф:

"Мисля, че това е един исторически момент. Ние стигнахме дотук, защото за това се бориха и жертваха политически сили и партии. Ние не бихме искали да изгубим тази инерция."