Пороите в Германия като филм на ужасите. Какво преживях.

До сряда вечерта в нашето село валя непрекъснато в продължение на 24 часа. Силен дъжд. Към 17:30 тръгнах с колата до пощата в град Бад Мюнстерайфел. От един склон към шосето се стичаха потоци вода. Казах си - да видим докъде ще стигнат.

Когато час по-късно се връщах, водата беше толкова много, че се замислих дали да продължа. Велосипедистите можеха все още да се качат на тротоара - но не задълго. Ако се бях забавил само с половин час, вероятно нямаше да мога да се върна вкъщи.

Преди няколко дни съседите ни заминаха на почивка и ни помолиха да наглеждаме дома им. Сутринта в мазето все още всичко изглеждаше нормално. Към 19 часа решихме да проверим отново - мазето беше под вода чак до стълбището. Токът беше спрял, както и помпата, която би трябвало да се задейства. Пълният с храна фризер трябваше веднага да бъде изпразнен.

Малко по-късно една съседка каза, че и нейното мазе е пълно с вода. После още едно семейство сподели същото. Разпределихме се на групи и започнахме да помагаме за отводняването на помещенията - както би трябвало да правят добрите съседи.

Като след бомбардировка!

Един от съседите дойде със закъснение, тъй като помагал на свой познат, чието жилище се намира в сутерен - то било напълно съсипано. Той разказа, че на връщане видял как пътят към нашето село фактически е отрязан. Опитал да мине от няколко други места и едва успял. Цели долини били под вода.

Едва на следващия ден се видя целият мащаб на наводненията: в Бад Мюнстерайфел масивни каменни мостове на река Ерфт бяха отнесени. Старинният център на града бе засипан с отломки. Изглеждаше като след бомбардировка. Направо неописуемо!

Един познат, който държеше книжарница в една от старинните къщи, ми отговори по следния начин на въпроса какво става: "Книжарницата вече я няма".

Останахме без телефон и интернет, а мобилните телефонни връзки функционираха с прекъсвания. Някои от роднините ни останаха и без ток, и без вода. Цялото им село бе евакуирано поради заплахата от скъсване на бент. Приютихме ги при нас.

Хората са откъснати от външния свят

Един от по-възрастните ни роднини е откъснат от външния свят, тъй като мостът към неговото селище е отнесен. Обмисляме дали не можем да минем някак през гората, за да го доведем при нас. Той засега предпочита да изчака и да остате в дома си.

Последното наводнение в Бад Мюнстерайфел бе през 2006-а година. И тогава река Ерфт излезе от коритото си и заля стария град. Новото сега е в много по-големите мащаби на бедствието, лавините от отломки, разрушените мостове. Както и това, че по-отдалечените села са откъснати от външния свят. Щетите изглеждат неизмерими! А тревожният въпрос е дали в бъдеще климатичните промени няма да ни изправят и пред следващи подобни бедствия.

***

Разгледайте и нашата фотогалерия:

***

Вижте и това видео от Золинген: