″Понякога си представям как някой ми задава въпрос от сексуално естество″ | Новини и анализи от Европа | DW | 16.05.2018
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

"Понякога си представям как някой ми задава въпрос от сексуално естество"

Навремето Ане Франк е облепила две от страниците в дневника си с кафява хартия. Вероятно се е срамувала от написаното. Сега обаче учени успяха да разкрият съдържанието им: вицове, пасажи за сексуалността и проституцията.

Дълго време специалистите се опитваха да разчетат скритите текстове на 78 и 79 страница от дневника на Ане Франк. Навремето момичето облепило въпросните страници плътно с кафява хартия. Вероятно защото се е срамувала от това, което е написала там. Сега обаче учените успяха: с помощта на нова дигитална технология, която не е увредила целостта на дневника. Вчера амстердамската фондация "Ане Франк" разкри съдържанието.

"Подобни шеги са били типични за войната"

На 28 септември 1942 година 13-годишната Ане Франк записва в своя дневник няколко мръсни вица. На 78 страница момичето например пише: "Знаете ли за какво служат германските момичета на Вермахта в Холандия? Те са матраци за войниците." Подобни шеги са били типични за войната, казва историкът Петер де Брюн. "Ане Франк може да е чула този виц по радиото или пък от баща си Ото", добавя той. 

Една част от написаното на 78 и 79 страница в карирания тефтер на еврейското момиче е посветена на сексуалността и проституцията. "Представям си, че някой може да ми зададе въпроси от сексуално естество. Какво ще му отговоря тогава?", пише Ане Франк. Следва отговор до  въображаем слушател. В него тя използва фрази като "ритмични движения", с които се опитва да опише секса, и "вътрешно лекарство" по адрес на контрацептивите. На тези две страници Ане Франк се спира и на менструацията като "знак за това, че жената е узряла", както и на темата "проституция". "В Париж имат големи къщи за това", посочва 13-годишното момиче.

"Написаното не ни казва нищо ново за нея", посочва директорът на фондация "Ане Франк" Роналд Леополд. "Тя е била просто едно 13-годишно момиче в пубертета", казва той.

Ане Франк се спира на сексуалността и на други места в своя дневник. Стилът ѝ на писане издава много за първите ѝ стъпки като писателка. А тя е искала да стане именно такава и го записва и в дневника си. Ане Франк е смятала да напише роман със заглавие "Задната къща", а дневникът е трябвало да служи за основа. Затова по-късно Ане е редактирала голяма част от текстовете, а други е написала наново. Смята се, че сама е прикрила съдържанието на въпросните страници, защото се е срамувала от написаното. "Вероятно се е страхувала, че някой ще ги прочете", предполага Роналд Леополд.

Тя умира само на 15 години

Ане Франк е родена във Франкфурт на Майн през 1929. През 1933 година еврейското момиче и семействотото ѝ напускат родния ѝ град. Ане и сестра ѝ се установяват първоначално в Аахен, а родителите бягат в Холандия. Малко по-късно двете момичета отиват до родителите си. В Амстердам бащата Ото Франк създава и ръководи фирмата "Опекта". От 1942 година нататък семейството се укрива в една задна постройка към сградата на фирмата.

През август 1944 обаче те са издадени от Антон Алерс, с който Ото Франк е бил сприятелен. Алерс се оказва агент на Гестапо. Семейството е депортирано в концлагера "Берген-Белзен". Ане Франк умира там на 15-годишна възраст - през 1945. Единствено баща ѝ оцелява. След края на войната Ото Франк публикува текстовете от дневника на дъщеря си.

Днес дневникът на момичето е преведен на повече от 60 езика. От фондация "Ане Франк" дълго се колебали дали да разкрият съдържанието на новоразчетените страници. "Днес Ане Франк е икона", казва директорът на фондацията. "Дневникът ѝ е част от културното наследство на ЮНЕСКО. Преценихме, че всички текстове в него трябва да бъдат документирани", подчертава Роналд Леополд.

Точно затова 78 и 79 страница ще бъдат включени в новото издание на дневника, което ще бъде публкикувано през 2019. В карирания тефтер обаче те ще си останат покрити с кафява хартия - така, както е искала Ане.   

 

Редакцията препоръчва

Реклама