Поне | Новини и анализи от България | DW | 06.11.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Поне

Референдумът "ще ги измете всичките". Или поне ще създаде синдикат. Или поне ще сложи край на бедността... Татяна Ваксберг обиколи предизборен Кюстендил и написа репортаж за впечатленията си.

В центъра на Кюстендил чакат днешния референдум като панацея и пенкилер едновременно. “Ще ги измете всичките” – вълнува се възрастен мъж, застанал пред сергия с цветя на пазара, „всичките!” Възклицанието изглежда недовършено, но всички наоколо са наясно какво иска да каже човекът: че референдумът, който се провежда днес, ще постави натясно лошите – онези, които са “докарали хората до нищета”.

“Три пъти “да” и абсолютно да си ходят! – мърмори ядосано и продавачът на цветя. Седим тука на студа заради партиите, че те да са на топло! Ама край вече, край!” Наоколо кимат или добавят синонимни реплики – и продавачката на старинен текстил, и купувачът на ябълки, и жената, която разтоварва разсад от десетки микроскопични марули. Въодушевлението е разколебано само от един въпрос: как точно референдумът ще доведе до “измитането”? Според един купувач то си е ясно: хората – смята той - ще гласуват да се намали броят на народните представители и така половината “хрантутници” в парламента ще останат “на сухо”. Множеството окуражително подхваща тази мисъл, докато един не се сеща: “Чакайте бе, тоя въпрос го няма! Изобщо не се гласува колко души да са депутати.”

Петък следобед е. До изборите остава денонощие и половина.

Ирина и стоката от първа необходимост

Ирина и стоката от първа необходимост

С референдум срещу ишлемето

“Не е проблем, че не знаем точно кои са въпросите за референдума, все пак до неделя има време” - казва Ирина Йовева, която от години държи магазин за местната стока от най-първа необходимост: съдове и инструменти за приготвяне на зимнина. Оказва се впрочем, че в сегашните български условия бизнесът й не е вечен. “Все по-малко хора правят зимнина, защото все повече хора са бедни” – казва Ирина. „Преди 7-8 години можех да изкарам и 70 лева за един ден. Сега ми се случва и с 3 лева и 60 стотинки да се прибера”.

Тя самата не обвързва гласуването си на референдума с бедността, но наоколо това е лайтмотив. Няколко мъже пред супермаркета твърдят, че като “си кажат” каквото имат на референдума, политиците “поне” ще разберат до каква бедност са докарали хората. Млада жена оплаква сестра си, която работи в шивашки цех за минималната работна заплата, а произвежда луксозни италиански обувки: “Ако гласувам срещу [политиците], може би ще се появи поне нещо. Някакъв синдикат поне”. Ирина пък, която знае много добре, че от референдум за избирателната система надали ще възникне профсъюзно движение, въздиша с разбиране: “Почти всички жени в града са заети в тия шивашки и обувни цехове за износ. Чужденците знаят, че няма кой да ти защити труда в България и пренасят тука най-тежката част от операциите. Работата с отровни лепила, например. Или шиенето на сая с конци. Като хванат да ми разглеждат бурканите, им гледам ръцете – целите са нарязани от дърпането на конците.” Има ли връзка между всичко това и референдума? Ами ако има, тя е само косвена, съгласна е Ирина. Но нали хората трябва някак да се оплачат? - пита реторично тя.

Бойкот, вместо гласуване с “не”

“Този референдум е купешки, а хората имат твърде слаба информационна култура, за да могат да се ориентират в това” - казва Любомир Иванов, местен юрист, който преди време се е кандидатирал за поста омбудсман на община Кюстендил, но получил само един глас в своя подкрепа. Той е привърженик на следната теория: референдумът ще бъде подкрепен от твърде много объркани хора и най-вероятно “да”-то ще спечели. Затова Иванов ще бойкотира референдума. Изчислил е, че може да повлияе не ако гласува с “не”, а ако не гласува изобщо – тогава избирателната активност би спаднала, казва си той, а с това и резултатите от референдума не биха били задължителни. По закон днешният референдум ще бъда валиден само ако в него участват повече от 3 501 269 души.

Татяна Ваксберг

Татяна Ваксберг

Кюстендил, град на референдумите

Стане ли дума за референдуми, Кюстендил се очертава като град с по-специален профил. Все пак именно тук през 2015 г. беше проведен така нареченият “първи частен референдум” в България – предизборна инициатива на кмета Петър Паунов, в която ромите не бяха допуснати до участие. Тогава въпросът, зададен на останалите жители, беше дали те са съгласни Паунов да се кандидатира за трети мандат. Участие взеха малко над 5000 души, като повече от 96 процента от тях гласуваха с “да”.

Няколко месеца по-късно, когато се проведе истински национален референдум за това дали да се допуска електронно гласуване, участие взеха около 23 000 души. А ромските гласове бяха непропорционално малко, казва Ива Лазарова от Института за развитие на публичната среда (ИРПС). Причината е, че от 2012 година кметът не допуска гласуването да се провежда в ромския квартал и секциите са изнесени на разстояние от повече от три километра. Всичко това обезсилва вота на около 5 000 души – толкова са се определили като роми в Кюстендил през 2011 г. Неофициално са два пъти повече.

Къде са партиите?

В Кюстендил са идвали всички по-известни кандидати за президент, но никой не е засягал темата за референдума. “Нито агитираха, нито разясняваха, все едно няма такава тема” - казва Любомир Иванов, който е обиколил всичките провеждани митинги и дискусии. Единствено кандидатът Ивайло Калфин е призовал за участие в допитването, но не е казал как, според него, трябва да се гласува.

Владимир: Нито лев за партиите.

Владимир: "Нито лев за партиите."

За Владимир Алексов, който миналия месец е отворил кафене в един от хубавите квартали на Кюстендил, това отдръпване на политиците е напълно разбираемо заради въпрос номер 3 – онзи, който засяга намаляването на партийните субсидии. Според Владимир хората масово ще отговорят с “да” на този въпрос, защото им е писнало “да издържат партиите”. Твърди, че на партиите изобщо не бива да се плаща нито лев от държавната хазна, защото те “сами трябва да се оправят”. Не се е замислял дали една безпарична партия няма да се окаже по-лесно податлива на корупция. Всъщност, загубил е цялостно доверие в изборния процес и дори не е сигурен, че изобщо ще гласува.

Но повечето хора в Кюстендилвсе пак очакват референдумът да промени ПОНЕ нещо. Включително и това, за което изобщо не се отнася.

 

Редакцията препоръчва