Помощ от Баку | Начало | DW | 16.05.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Помощ от Баку

Природният газ от Азербайджан може да намали европейската зависимост от Русия. България също би имала ползи, а и по-силни позиции в енергийния покер с Москва, пише Михаел Мартенс във "Франкфуртер алгемайне цайтунг".

Проектът, който би позволил транспортирането на азербайджански газ от находището "Шах Дениз 2" в Каспийско море към Грузия, Турция, Гърция и Албания до Италия, се нарича "Южен коридор" и е с дължина 3 500 км. Идеята не е нова, но придоби нова актуалност покрай агресивната руска експанзионистка политика в Украйна. Азербайджан, Грузия и Турция работят в тясно сътрудничество по проекта. наскоро президентите на трите държави се срещнаха в Тбилиси, за да дадат тласък на инициативата.

Газът, който би могъл да се транспортира през "Южния коридор", не би могъл да замести изцяло доставките от Русия - в най-добрия случай той би могъл да покрие пет процента от европейските потребности. Но в Азербайджан се откриват и нови залежи, а има и вероятност за привличането на Туркменистан като доставчик. Русия пък се опитва всячески да се противопостави на това развитие на нещата - и то не без успех. Поради това, че под руски натиск Туркменистан се отказа от участие в инициативата, пропадна и европейският проект за газопровода "Набуко".

В случая с "Южния коридор" определено става дума за много пари и големи политически интереси. Основен собственик ще бъде азербайджанският държавен енергиен концерн "Сокар", свои дялови участия имат също турският държавен газов концерн "Боташ" и "Бритиш петролиум". Очакванията на Турция са, че когато газът потече по тръбите от началото на 2019 /каквито са плановете/, ще може да покрива първоначално една четвърт от потребностите си, а по-късно и повече.

София също може да подсили позициите си

Plamen Orescharski

Правителството на България остава ангажирано с проекта "Южен поток"

Но и други държави, които засега не са включени пряко в плановете, могат да имат полза от "Южния коридор" - като например България, която в момента е почти изцяло зависима от руски доставки, отбелязва още в анализа си Михаел Мартенс. България получава от Русия над 90 процента от нужния ѝ газ и към 70 процента от нефта. В периода между 2005 и 2009 г. воденото от социалистите коалиционно правителство инициира три големи енергийни проекта, в чиито център е все Русия: участието на България в газопровода "Южен поток" и в нефтопровода Бургас-Александруполис, както и строителството на втора ядрена централа на Дунава.

След 2009-та обаче правителството на Бойко Борисов прекрати последните два проекта: атомната централа бе определена като безсмислена от икономическа гледна точка, а нефтопроводът бе оценен като заплаха за туризма по Черноморието. Само че от 2013-та насам в София отново управляват социалистите, които пак залагат на руската карта. Ако "Южният коридор" бъде изграден, България все пак би имала възможността чрез връзка с гръцката мрежа да се възползва от азербайджанския газ и така да покрие около половината от потребностите си. Това би укрепило позициите на София в преговорите с Газпром - нещо, от което страната има спешна нужда. България, която е най-бедната държава в Европейския съюз, плаща една от най-високите цени за газ в Европа.

Свързването на България с Гърция е и сред целите на Европейския съюз - за да няма повече "енергийни острови" в Европа, т.е. държави с огромна едностранна зависимост. Още повече, че - както сочат данните на Международната енергийна агенция - потребностите на Европа от газ продължават да нарастват и до 2030-та година ще достигнат 622 милиарда кубически метра, или със 100 милиарда повече от днес.

Редакцията препоръчва