Поляци живеят като роби в Бирмингам | Новини и анализи от Европа | DW | 12.07.2018
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Поляци живеят като роби в Бирмингам

Някои от тях работят по 60 часа седмично, а често и не получават никакви пари. Вестник "Ди Велт" разказва шокиращите истории на млади поляци във Великобритания, станали жертва на измамни обещания.

Тези обезверени млади хора лесно попадат в клопките на безскрупулни гешефтари, пише изданието и се спира най-напред на шокиращата история на Лукаш. Той работил цяло лято като техник в цирка, но после сезонът свършил. Един ден, на път за вкъщи го заговорил някакъв непознат. Обещал му работа в Германия. Набавил му билет за автобуса и нощувка в хотел. И после Лукаш повече не го видял. Качвайки се на другия ден в автобуса за чужбина, младият поляк установил, че той е всъщност за Бирмингам, Англия, а не за Германия, но си казал, че е все едно, защото работата не е за изпускане. Така започва историята как Лукаш, който  попаднал в ръцете на безскрупулни търговци на хора. И неговата съдба далеч не е изключение, пише изданието.

От гарата в Бирмингам го поел някакъв тип, който се оказал поляк от ромски произход. Той закарал Лукаш у дома си в Уест Бром, където живеел с жена си и децата си. Петимата му братя също имали къщи и всеки от тях наемал полски работници, разказва Лукаш пред изданието. След първите два месеца, през които работил в склад, в зеленчукова градина и фабрика за рециклиране, шефът на Лукаш започнал да му удържа все повече от заработените пари - за наем, за вода, за електричество. За храна му оставали все по-малко пари, той буквално гладувал. Работодателят му постоянно се оплаквал, че полският работник харчи прекалено много и му създава твърде много разходи.

Има много подобни истории

Историята на Лукаш е типична, обобщава "Ди велт" и посочва, че по данни на Британската агенция за борба с престъпността, през 2017 година са регистрирани 5145 жертви на този вид модерно робство. Поляците сред тях са 102-ма, 83-ма са станали жертва на принудителен труд. През 2016 година 163-ма поляци са попаднали в капаните на безскрупулни търговци. Между януари и март тази година са регистрирани 28 жертви, все поляци, 23-ма от тях изобщо не са получавали заплащане.

Сътрудник на британската Организация в защита на жертвите на модерно робство разказва пред "Ди велт" случая на друг млад поляк, на име Томек. Той живеел в Бирмингам заедно с цяла група свои сънародници. Всичките те имали зад гърба си затворнически присъди. Задачата на тези мъжаги била да контролират жертвите на търговията с хора. Томек им прислужвал, чистел им, купувал им цигари, а те редовно го пребивали от бой. "Хора като него се сблъскват с реалност, каквато ни е позната само от криминалните филми. Някои от тези мъченици наистина са минали през ада", казва пред "Ди Велт" сътрудникът на британската защитна организация. Той разказва също за срещата си с полякиня, която признала, че тя и съпругът й работели по 60 часа на седмица срещу 5 до 20 британски лири; живеели заедно с още 12 полски работници, нямали нито пари, нито документи за самоличност. Искали да избягат, но се страхували и не знаели къде да се скрият.

Има многобройни случаи, четем в изданието, когато наетите полски работници са настанени в изключително мизерни условия – например по няколко души в една каравана - без тоалетна, без течаща вода, само с един газов котлон. Гешефтарите прибират от търговията с човешки труд годишно по стотици хиляди британски лири. Минималната работна заплата във Великобритания е 250 лири за 40-часова работна седмица. Безскрупулните "работодатели" слагат обикновено по 200 лири в джоба си. Ако имат десет работници, само от техните надници те прибират в джоба си по 2000 лири на седмица. Да не говорим, че удържат на жертвите пари за всевъзможни неща - за билета до Англия, за подслон, за храна, за ток, за вода и какво ли още не, посочва "Ди Велт".

Суров закон срещу модерното робство

Поради остротата на проблема през 2015 г. Великобритания прие нов закон за борба срещу модерното робство. Законът предвижда сурови присъди за търговците на хора, включително и доживотни, и задължава фирмите да предоставят цялата изисквана от тях информация за наетия персонал. Според оценки на фондация Walk Free, 25 млн. души в света са жертва на робски труд. Точни данни няма. Известно е обаче, че търговията с човешки труд се разраства и е най-печелившият престъпен бранш след търговията с наркотици. Търговията с хора по дефиниция обхваща няколко различни престъпни дейности: принудителна проституция, търговия с човешки органи и търговия с човешки труд с цел експлоатация.

Редакцията препоръчва